Въпреки че държавният бюджет за следващата година беше определен като най-амбициозния за последните 20 години, икономисти и бизнес имат по-скоро умерено оптимистични прогнози за идващата 2019-та година. Ще продължи ли увеличението на цените, защо няма кадри и кога ще влезем в чакалнята на еврозоната обясниха експерти.

  И бизнес, и икономисти са категорични, че основното предизвикателство пред българската икономика догодина се оказва липсата на кадри, не само висококвалифицирани специалисти, но и всякакви работници с по-ниска специализация. По данни на бизнеса на всеки сто пенсиониращи се се падат по едва 62 ма души, които навлизат на трудовия пазар.  

„Този спад на трудовите ресурси от порядъка на 40 - 50 хиляди всяка година безспорно ограничава растежа на икономиката. И води до там, че каквито и мерки да се взимат за промяна в образованието, които ще дадат ефект след 5-10 години , ако не решим проблема с трудовата имиграция, ние няма да можем да преминем през този брод. Много предприятия ще затворят през следващите пет години, тъй като повече от половината работещи в тези предприятия са на предпенсионна възраст“, каза Васил Велев, председател на АИКБ, цитиран от БНТ.  

Един от секторите изключения, където има достатъчно специалисти е сферата на компютърните технологии.  

„Решение на този проблем е в догонването на стандарта на живот и растежа на доходите, тоест колкото по-бързо заплатите ни се изравнят с европейските, толкова по-малко хора ще напускат страната в търсене на работа“, посочи Десислава Николова, ИПИ.  

Освен местните предизвикателства страната е изправена и пред глобални фактори, които не могат да бъдат пренебрегнати - вносна инфлация заради движението на цените на петрола и очаквания за повишаване на основните лихвени проценти.  

През последните месеци инфлацията у нас достигна рекордно високи нива за последните пет години и надмина 3,5%, което означава увеличение на всички цени у нас.  

„Инфлацията никога не е добра, защото тя изяжда част от доходите на хората, прави планирането на бизнеса по-трудно. При пенсионерите, почти изцяло покачването на пенсиите, което видяхме юни месец беше погълнато от инфлацията“, каза Николова.

  Прогнозите на икономистите са, че постепенно скокът на цените ще намалее и тази година повишенията ще бъдат по-малки и заради поевтиняването на петрола на световните пазари.  

„Ако Европа кихне и България ще кихне и дори може да се разболее. Очаква се европейската и българската икономика да продължат да растат с добри темпове, но все пак има риск от забавяне“, обясни Николова.

  Прогнозите на бизнеса се доближават до тези на държавата, въпреки че са по-консервативни. Компаниите предвиждат растеж от 3,8% и увеличение на работните заплати с 8,4 на сто, но все още не знаят дали прогнозите ще се сбъднат.

  „Тези наши оптимистични прогнози все още не сме ги ревизирали, но искам да подчертая че те са по-малко оптимистични от тези, които бяха миналата година по това време за тази година“, каза Васил Велев.  

Стъпка, която страната трябва да направи през тази година е влизането в чакалнята на за еврозоната или така наречения валутен механизъм ИРМ 2. Заради това все по-голямо влияние у нас ще има Европейската централна банка и европейските контролни механизми.

  „Приемането ни в чакалнята на еврозоната ще изпрати един много силен позитивен сигнал към инвеститорите, ще повлияе на нашия кредитен рейтинг. Това може да доведе до намаляване на лихвите както за бизнеса така и за хората“, обясни Николова.  

Очакванията обаче както на бизнеса така и на икономистите са, че самото ни влизане в еврозоната няма да отнеме две години колкото е по принцип престоя в чакалнята, а много повече защото стандарта на живот на българите трябва да се доближи максимално до европейския, а това няма да се случи скоро./БЛИЦ