Вратата е отворена за еврото от 1 януари 2026 година. Това е изводът на Института за пазарна икономика след вчерашните данни за инфлацията през декември, разпространени от Евростат. Новосформираното правителство също изведе членството в еврозоната като водещ приоритет за управлението си, информира БНР.

Към декември 2024 г. средногодишната инфлация в България е 2,6%, докато в трите страни с най-ниска инфлация в Европейския съюз е 0,9% в Литва, 1,0% в Финландия и 1,1% в Италия, става ясно от данните на Евростат, върху които се основава анализът на Петър Ганев от ИПИ.

Според договора от Маастрихт критерият взима средното от трите страни с най-ниска (по дефиниция е „най-добра“) инфлация – в случая това е точно 1,0%, и добавя 1,5 пункта. Така критерият е 2,5%, тоест отклонението на България е 0,1%.

"В този смисъл към декември 2024 г. критерият не е изпълнен в чист вид. Често когато се изчислява критерият от Европейската комисия и Европейската централна банка някоя от страните с най-ниска инфлация се изключва от изчислението, тъй като се отклонява значително (в посока надолу) от инфлацията в другите страни от ЕС. Ако това се приложи само за последната Литва (0,9%), то тя се заменя с Дания или Ирландия (и двете с 1,3%) и критерият се повишава до 2,6 (1,1+1,5) и тогава България вече изпълнява критерия", коментира Ганев.

Финансовият министър Теменужка Петкова коментира на влизане в министерството, че България има шанс за еврозоната и "той не бива да бъде пропуснат", а бившият ръководител на институцията Людмила Петкова, която остава в екипа като зам.-министър, обяви, че очаква до края на януари да бъдат подадени искания за извънредни конвергетни доклади от Брюксел и Франкфурт.

Има решение на парламента, с което страната се задължава до две седмици след формалното изпълнение на всички критерии за членство в еврозоната, да бъде отправено искане за извънредните оценки. Реалистичната дата за членство в клуба на страните с единна европейска валута е 1 януари 2026 година.