Битката за контрол над Ормузкия проток се превърна във фокусна точка на войната с Иран. През последните няколко месеца както Иран, така и Съединените щати претендират за превес, а противоречивата реторика предизвиква значително объркване и съмнения.

В момента обаче доказателствата сочат, че Съединените щати, които патрулират в пролива със своя флот, постепенно засилват позициите си, докато Иран губи значителна част от контрола си над този критично важен воден път.

Според Kpler, която проследява корабоплаването чрез транспондери и сателитни данни, повече от 80% от корабите, преминали през Ормузкия проток през последните две седмици, са използвали оманския маршрут — одобрен от ООН корабен коридор, на който Иран категорично се противопоставя.

Иран, обявявайки пролива за зона под свой контрол, атакува десетки кораби, опитали се да преминат по водния път покрай северното крайбрежие на Оман. Въпреки риска, напоследък повечето кораби избраха да пренебрегнат исканията на Иран и да прекосят пролива с обещанието за защита от американските военноморски сили.

„Все повече изглежда, че Иран е загубил поне част от контрола си над пролива“, каза Хомаюн Фалакшахи, ръководител на анализа на суровия петрол в Kpler.

Промяна в контрола

Това е рязък контраст със ситуацията отпреди месец, когато Kpler практически не наблюдаваше корабен трафик по оманския маршрут.

Рязкото намаляване на трафика по предпочитания от Иран маршрут ограничи възможността на страната да събира такси за корабоплаване през пролива — практика, която Иран прилагаше през пролетта.

Изтичането на Меморандума за разбирателство между Съединените щати и Иран тази седмица на теория позволява на Техеран отново да започне да начислява транзитни такси. Изглежда обаче, че страната не е успяла да го направи, според данните на Kpler.

„Искането на Иран за събиране на пътни такси е нещо, което повечето хора в Близкия изток не искат да правят и не са правили“, каза Дан Пикеринг, основател и главен инвестиционен директор на Pickering Energy Partners. „Така че маршрутът през Оман е абсолютно най-логичният избор.“

Кувейт, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства са наели много големи превозвачи на суров петрол (VLCC) — най-големите петролни танкери — за транзит през Ормузкия проток, след което петролът се прехвърля на танкери на клиентите извън опасната зона в Оманския залив, според Анди Липоу, президент на Lipow Oil Associates.

За да избегнат атаките на Иран, танкерите са изключвали транспондерите си, често за седмици. Този така наречен „тъмен“ трафик вероятно е останал невидим и за някои системи за проследяване като Kpler. Макар част от него да може да бъде засечена чрез сателитни наблюдения, проследяването му по традиционните методи е значително по-трудно.

Съединените щати обаче, които разполагат със значителни военноморски сили в района, следят корабите, преминаващи през пролива, и отчитат значително по-високи обеми на петролния трафик, отколкото предполагаха повечето традиционни оценки.

Министърът на енергетиката Крис Райт заяви миналата седмица, че комбинираният транзит на петрол през пролива и пренасочването му около водния път е достигнал около 15 милиона барела дневно в рамките на една седмица — много по-близо до средното ниво от 20 милиона барела дневно преди войната.

Липса на яснота

Това накара президента Доналд Тръмп в понеделник да заяви, че Съединените щати имат „пълен контрол над пролива“ — съмнително твърдение, което той повтаря неведнъж по време на конфликта.

Продължаващите атаки на Иран и петролните потоци, които все още са значително под нивата отпреди войната, показват, че Съединените щати не контролират напълно Ормузкия проток.

Но и Иран не го контролира напълно.

„Ако целта им е да „контролират“, тогава бих казал, че те никога не са имали пълен контрол“, каза Пикеринг. „Изглежда, че целта им е възпиране — да демонстрират, че имат контрол. Мисля, че те все още възпират.“

Ако танкерите действително превозват през пролива толкова петрол, колкото твърдят Съединените щати, това означава, че възпиращата способност и контролът на Иран над Ормузкия проток са отслабнали в сравнение с положението отпреди месец или два.

Допълнително усложнение е, че Оман и Иран водят преговори за възстановяване на свободата на корабоплаване през пролива — без участието на Съединените щати и за голямо разочарование на Тръмп.

Не е ясно как тези разговори ще се отразят върху петролния трафик или върху контрола над водния път.

„Бих взел предвид цялата информация и всички заглавия“, каза Липоу. „Но е справедливо да се каже, че Иран частично е загубил контрола си над пролива.“ /Източник: Дарик