24 години на музикалната сцена, това си е един млад човек, завършил университет и готов да се гмурне в големия живот. Такъв го отгледа Мария Мутафчиева, или просто Мери – момичето застанало начело на банда момчета, пише Монитор.

Докато отглеждаше този „човек“ на име „Мери Бойс Бенд“, тя бродеше по „Непознати улици“, търсеше „Дългият път към дома“, береше „Слънчогледи“. „Дано да сме успели да го възпитаме този „човек“, защото в днешно време изкушенията са много. Вървейки по този път винаги може да се изкуши от материалното, което е доминиращо“, казва певицата, която най-често е автор и на текстовете и на музиката на групата. „Светът е бил понякога враждебно настроен към този млад „човек“. Движейки се из музиката, видя как хора от сцената са готови на какво ли не, за да пробият.

А аз не съм пробивен човек

оставям се на посланията“, не крие и препятствията по пътя си Мария. Падайки и ставайки групата достигна до 24-тия си рожден ден, който ще отбележат с голям концерт тази вечер в Sofia Live Club. Преди година, по същото време „Мери Бойс Бенд“ изненадаха публиката си като качиха студента от Консерваторията Жеко Жеков - връстник на бандата, за да изпее кавър на хита им „Слънчогледи“, а за тази година са подготвили много изненади, сред които и акустична част, за която китаристът Миро и Мери се готвят усилено в общото им семейство.

Всъщност тяхната любов е точно толкова голяма, колкото и групата. „Беше любов от пръв поглед“, и до днес казва Мария. Срещнали се на концерт в Бургас, на следващият ден излезли и оттогава са неразделни. Тя била на 18, той на 22. Тя тъкмо се подготвяла да кандидатства в Софийския университет (и влязла „Славянска филология“), а той тъкмо завършвал военното училище в Долна Митрополия. Реално се събрали направо в София, защото преди това „Знаете ли какво е да си във военно училище? - Това е като 5 години казарма!“ А преди да се установят в един град водили дълга кореспонденция с писма, които пишели всеки ден и пазят и до днес като хроники на едно голямо начало. В мига, в който заживели под наем в „Дружба“ засвирили заедно. „И до днес Миро като хване китарата става магия“, усмихва се чаровната брюнетка. Репетирали по цял ден и нощ, а съседите били най-вярната им публика и отвръщали с аплодисменти, на това, което днес много често наричат „нерегламентиран шум“. Бързо направили репертоар и веднага

животът ги срещнал с голямата певица Ваня Костова

на която станали група. След това създали и „Мери Бойс бенд“, а първите години били клубна банда във времена, в които в София заведенията с музика на живо се рояха. Затова и закъсняват с авторската музика, просто не им оставало време. „Графикът ни беше пълен с години напред“. Когато тези клубове започнали да умират групата взела глътка въздух и вече имала време да репетира и пише собствени песни. Така Мери влязла в ролята на вокалист, текстописец и автор на музика. Но и до днес има колебания дали е най-доброто да правиш всичко това сам. Признава, че й се иска някой голям композитор да напише някоя красива песен за нейния глас. Някой като Митко Щерев. Но все още не са предприели тази крачка, защото осъзнава колко ценно е да изпееш собствените си емоции. Като фронт дама обаче имала нужда от учител в началото. В първите години

зад гърба й бил Жоро Сидеров – вокалистът на „Атлас“

и един от първите членове на групата. „Беше голяма звезда и той водеше вечерите на нашите концерти. Копирах всичко от него. Той ме научи на поведение на сцена“, казва днес Мери за приятеля си, който отдавна живее на Острова.

Но музиката и Мария пишат своята обща приказка много преди онзи концерт, на който е срещнала Миро. „Когато съм била на 5 или 6 г. моите родители са ми постави въпроса „Балет или пиано?“ Бях ходила вече една година на балет и без колебание казах „пиано“. На 6 засвирих, ходих на солфеж. Нямах пиано у дома една година и баща ми ме водеше да се упражнявам всеки ден в „Дома на нефтохимика“. Мама и татко се бяха записали в листа на чакащи да закупят инструмент, а когато стигнаха до тях той струваше колкото четвърт апартамент“, спомни си пред „Монитор“ тя. Но няма спомен да е мечтала да е певица и да е стояла пред огледалото с дезодорант в ръка. Всъщност талантът й идва от баща й, който е мултинструменталист и може да свири на пиано, китара, акордеон и всичко, което хване. Но никога не е бил професионален музикант, по-скоро се е забавлявал пеейки у дома. Втората година след като влиза в Математическата гимназия в Бургас започва да свири в групата на училището на кийборд, а на заключителният годишен концерт, когато завършва гимназия,

се престрашава да изпълни първата си авторска песен пред публика

В онзи момент осъзнава две неща – че може да пише текстове и музика и че не може да пее и да си акомпанира едновременно с това на пианото. Всъщност Мери пише текстове, тоест стихове, доста преди това, та и този й талант е бил предварително развит, а в последствие облагороден от образованието в „Славянска филология“.

„От тогава да свиря с група ме съпътства цял живот“, казва Мери, която дори се оженила с Миро на участие на бандата в култовия едно време „Кънтри клуб“ в квартал „Дървеница“.

Малко след като събрали бандата двамата най-млади т.е. Мери и Миро решили да минат под венчило, при което доайенът сред тях Жоро Сидеров се изумил „Как ще се жените, ние тъкмо събрахме група?! Ще я разтурите! Това не е музикантско!“ В крайна сметка нито ги спрял да се женят, нито пък те провалили „Мери Бойс бенд“. Направили две сватби – едната в Бургас с дълга бяла „смешна“ рокля и другата в клуба с фенове. На официалната церемония Миро бил с разпусната дълга коса.

„Спомням си, че в църквата, като ни слагаха короните,

някой от гостите отзад се провикна: „Дайте му меча!“

Той беше като рицар с тази коса“, смее се Мария днес, когато половинката й отдавна е отрязал този задължителен рок атрибут.

Любовта между тях ражда не само много музика за групата, но и прекрасна дъщеря – също Мария, която днес вече е 11 клас в Софийската математическа гимназия (също като мама) и ходи по олимпиади по физика и математика. До осми клас пък учи в Националното музикално училище с пиано (таланта от родителите й), а днес посещава и уроци по рисуване. Но Мери и Миро не влизат в класната стая само заради детето си. Те косвено присъстват във всяко начално училище и гимназия, на всеки чин, защото от 2008-ма насам емблематичната за „Мери Бойс бенд“ песен - „Непознати улици“ е в учебниците за 7-клас. Няколко години по-късно влизат още две техни парчета - „Дългият път към дома“ и „Слънчогледи“. Така че Мери пее и за нашите, и за вашите, и за всички деца! А тази вечер ще пее като за 24 години история.