Има хора, които влизат в телевизията като в добре осветена кухня – уверено, с чувство за мярка и с ясното съзнание, че всички гледат. Иван Манчев е точно такъв. Шеф-готвач, ресторантьор, предприемач, телевизионен водещ и автор на кулинарни книги, той отдавна е много повече от човек, който оценява чужди ястия. На 53 години Манчев е сред най-разпознаваемите лица на българската кулинарна сцена, а в момента отново можем да го гледаме в „Черешката на тортата“.

Малко хора знаят обаче, че зад безупречната му униформа се крие една цветна личност с живот, изпълнен с обрати и истинска страст, пише "Супер магазин".

Иван Манчев е роден в София на 8 февруари 1973 г. Баща му е автомонтьор, а майка му е бивша състезателка по волейбол. Кариерата ѝ приключва рано, защото малкият Иван има нужда от нея. В семейната история обаче има и по-тежка страница. Дядото на Манчев е бил царски офицер и след 9 септември 1944 г. е изпратен в концлагера „Куциян“. Там попада и баба му.

И двамата умират на 46 години

Тази семейна памет е една от причините историята му да не започва просто с „момчето, което обичало да готви“, а с наследство от драматични времена, труд и оцеляване.

Артистичността обаче винаги е присъствала в семейството. Сестрата на Манчев – Гергана, е художник и от години работи в Швейцария. Прабаба му и прадядо му пък са учили живопис в Италия. Самият Манчев сякаш също е наследил усещането, че професията може да бъде и форма на творчество. Само че неговото платно е чинията. „Станах готвач благодарение на баща ми. Той се занимаваше с автомобили и ми каза: „Иване, аз цял живот съм с мръсни ръце, вземи стани готвач, за да бъдеш с чисти“. Днес знам, че съм избрал правилната посока и това ме прави удовлетворен. Не си казвам „Можеше да стана артист или адвокат“, знам, че съм си на мястото“, споделя шефът.

Така той учи в Техникума по обществено хранене в Банкя. След това продължава с обучение в Българо-датския колеж по търговия, маркетинг и туризъм. През 1999 г. завършва Техническия университет в Габрово със специалност „Търговия и маркетинг“. Първият му предприемачески опит обаче е далеч от успеха. След училище отваря павилион за сандвичи на столичен булевард. Продажбите не вървят и продава бизнеса. Следва тежка работа на круизен кораб. Впоследствие през 1993 г. постъпва в „Кемпински хотел Зографски“ като приготвящ закуските. Само няколко години по-късно вече е главен готвач на хотела. Следват специализации в Германия и Швейцария, включително обучение при швейцарския шеф Анди Цауг, носител на звезда „Мишлен“. Манчев споделя: „Много съм доволен, че имах възможността да работя в чужбина. На Запад много често собственикът на ресторанта е и главен готвач в него. Така че, когато се върнах в България, вече знаех, че някой ден и аз ще работя в собствен ресторант“.

През 2003 г. шеф Манчев открива първия си ресторант в центъра на София. Интересното е, че наема двама добри готвачи за кухнята, а

самият той е сервитьор, за да общува с клиентите

В телевизията влиза покрай колегата си Андре Токев. Двамата готвачи отначало водят радиопредаване с кулинарни съвети, след това започват да се изявяват по ТВ7. Там Манчев се запознава с продуцента, който по-късно го кани да направят „Черешката на тортата“ по NOVA. Предаването тръгва през 2011 г. и вече 15 години се радва на зрителски интерес.

През 2014 г. шеф Манчев започва още едно кулинарно шоу – „Кошмари в кухнята“.

Но ако професионалната биография на Манчев е история на постепенно изкачване, личният му живот е далеч по-турбулентен. Първата му съпруга е Марина. Двамата са заедно 18 години и имат две деца – Виктория и Христо. „Радвахме се на страхотни моменти, но стана така, че имах много ангажименти, станах популярен, дойде и ревността. Може би

загубата на доверие провали брака ни

разказва Манчев. Още преди раздялата му с Марина се появява Цветомила, от която шефът става татко на третото си дете – Александър, роден през 2019 г. Няколко месеца след раждането му обаче, те се разделят. „Двамата бяхме различни хора – аз съм екстроверт, тя е по-затворен човек, който обича да си е вкъщи. Аз пътувам много. Невинаги се получаваше. Разбрахме, че не сме един за друг“, обяснява кулинарят и тази раздяла.

Настоящата жена до себе си – Ива Бека, среща покрай сина си. Тя е майка на бившето гадже на най-големия му син. Запознанството им става в прочутия алпийски ски курорт Куршевел, където попадат в обща компания. Там Ива е с тогавашния си приятел, грък с бизнес в България, но скоро след като среща Манчев, двамата заживяват заедно. „Много я харесах, но

не беше любов от пръв поглед

трябваха ми 4 месеца“, споделя той. Ива Бека е рекламен и маркетинг специалист. На въпроса това ли е жената на живота му, с усмивка отговаря: „С днешна дата – да. Смятам, че като човек, минал 50-те, съм направил своя сериозен избор“.

Що се касае до децата му, двете най-големи от тях вече учат в чужбина. „Моите са там, защото искам да се научат на взискателността, която предлага Западна Европа. Правилата там, за разлика от нас, много повече се спазват. Успял съм да се убедя в това“.

Голямата му дъщеря Виктория завършва Италианския лицей в София през 2024 г. Синът му Христо е по-близо до ресторантьорството. Той започва да работи още на 16 години – първо като барман, след това като помощник-сервитьор, влиза в кухнята, отново работи като сервитьор, а впоследствие стига до управител на ресторант на баща си в Свети Влас.

Манчев има ясна позиция за собствените си деца: не иска задължително да го наследят. „Искам да тръгнат по собствения си път“, казва той. За него е важно професията им да бъде тази, която им носи удовлетворение, а не тази, която носи фамилното име.

Танцувал с Бялото братство

Когато не е пред камера или в ресторанта, Манчев търси същото, което търси и в храната – преживяване.

Пътуванията са сред любимите му занимания. С Ива често почиват в чужбина, а самият той признава, че има много приятели и обича активния социален живот. Тъй като половинката му е приятелка с попфолк певицата Анелия, той често се появява и в нейна компания и дори се качи до Рилските езера, където заедно с двете дами се включи в паневритмията на Бялото братство! /Източник: Хотарена