Как се отопляваме и колко ни струва това? Всяко второ жилище у нас използва за целта ток. Получаващите минимална заплата работят 36 дни в годината, за да си платят годишната сметка за енергия. Но пък жилищата ни, оказва се, не са толкова стари, колкото си мислим, а новите са енергийно по-ефективни, предаде Нова телевизия.

Живеем в 2 милиона и 600 хиляди жилища. Това е изчислило Националното преброяване отпреди две години, като 2 милиона от тях се намират в градовете, а 600 хиляди – в селата.

Според статистиката най-разпространеният начин на отопление е чрез електроенергия. В малко над една трета от домовете, се използват дърва, а парното топли 13% от тях. Сред петте най-разпространени вида отопление, на последните две места са въглищата и пелетите, които се ползват в между 4 и 5% от българските домове. Важно е уточнението, че в някои от тях се прибягва до повече от един начина за отопление, докато обитателите на 10 хиляди жилища – предимно в градовете, са заявили, че не се отопляват по никакъв начин. Като вид отопление и в градските, и в селските жилища, първите две места заемат електричеството и дървата. Но ако в градските реда е този, в селските те разменят местата си. Там 4 от всеки 5 домакинства използва дърва. Що се отнася до слънчевата и енергията от възобновяеми източници, броя на жилищата, чиито обитатели са заявили, че използват такава, не достига и 1000.

А как се топлят и останалите граждани на Европейския съюз? Най-разпространен сред тях, е природният газ. На него разчитат в близо една трета от домовете. При този вид отопление се използват котли или топлофикационни мрежи. На електричество – под формата на климатици, радиатори, термопомпи, подово отопление и други, са заложили в близо 25% от жилищата. Със сходен процент, все повече стават и тези, които разчитат на възобновяеми източници. А поради големите количества отделян въглероден диоксид при изгаряне, все по-слаб пък е интересът към петролните продукти, използвани предимно за индивидуални котли или печки. /Източник: Дарик