Любовта не може да се опише с думи.

Тя трябва да се изживее и едва тогава сърцето ще може да обясни какво е чувството. Не познава грозотата, лъжата, измамата - познава само нежността, прошката, копнежът, тя е истината. Ако я нямаше любовта, светът би бил едно сиво, мрачно и празно място, с липса на ласки и обич. Единственото, което може да те накара да почувстваш Рая на земята е именно тя - но доста пъти оставя болезнени спомени и белези в живота на един човек. Въпреки болката и разочарованията, не можем и не трябва да преставаме да вярваме и да търсим любовта навсякъде около нас.

Голяма е вероятността да бъде пред очите ни, но само заради изгубената вяра да не я забележим и да пропуснем шанса си за щастие, който може да е единственият такъв. Винаги е по-добре да опиташ и да рискуваш, дори и да сгрешиш, отколкото да съжаляваш после за пропиляната възможност. Когато спреш да се колебаеш, ще започнеш да се наслаждаваш. В крайна сметка, всички ние се борим за нея, защото знаем, че точно любовта ни поддържа живи, вдъхновява ни и ни променя към по-добро. Кара те да гледаш на света от положителната му страна, да се чувстваш сякаш летиш, дори да усещаш „пеперудките” в корема си при вида на любимия човек. Вярвам, че тази любов като по филмите съществува и ако не губим надежда, ще я открием. Любов, която те кара да танцуваш под дъжда, да не можеш дори да дишаш, когато си без любимия, да се чувстваш засрамен, че без този човек, сякаш си едно нищо. При нея няма граници, забрани, нямат значение годините, външния вид, расата или нещо подобно.

Мисля, че истинската любов идва веднъж в живота – тази, която те изпепелява, след която нищо не е същото и дори да разбие сърцето ти на хиляди парченца, си щастливец, че си я преживял. Когато си влюбен, си способен на лудости и необмислени постъпки, но любовта е лудост – ако не рискуваш, никога няма да разбереш какво е могло да бъде. Хубаво е да знаеш, че някъде там има човек, който е готов на всичко за теб, въпреки че допреди няколко месеца е бил просто непознат. Според някои, на нашата възраст не знаем какво е да обичаш, но това не е така. Може би просто те са забравили какво е. Любовта има различни лица – можем да изпитваме обич към семейството ни, приятели, книги, песни, неодушевени предмети, но единствената, която е гарантирано споделена, е между родители и деца. Би трябвало да сме влюбени в живота си – да правим малки неща от сърце, които означават страшно много. Смисълът на съществуването ни е да обичаме и да бъдем обичани. Ако не си го направил, значи не си се докоснал до най-великото и магично чувство на света. Всеки го заслужава, защото любовта е равносилна на въздуха.  Тя не е идеална. Любовта си е просто любов.

                                                                                                                                                                                                                              Ема Маркова