“В Камерун ягоди не виреят, защото е пустиня. Бях ги виждал само по магазините. Обикнах ги и затова станах производител. А и тук в Осиково намерих много приятели и толерантност от хората”, казва Кенет Моритант.45-годишният африканец и съпругата му Светлана, която е украинка, но вече има българско гражданство, отглеждат 3,5 дка с ягоди и половин декар картофи в девинското с. Осиково.Кенет и Светлана бяха отличени като най-добри начинаещи производители на специална церемония в селото и получиха грамота. Почти всеки в родопското село отглежда ягоди.“Много са работливи, усмихват се и поздравяват всекиго. Децата им са възпитани ипрекрасни. Всички сме еднакви, черни, бели, всички имаме сърца. Тъжно ни е за Светлана, че в нейния Донецк се бият сега”, казват Сузана и Емил Калканови, които взеха другата награда на кметството за производители с най-добри сортове.Земя на чужденците дали Катя Тарашева - 2 дка, и Асен Бодуров - 1,5 дка. “30 щайги набира наведнъж, ляга между ягодите и бере почти легнал, иска да работи, никой не му краде стоката, другаде го подиграват, а тук се държат дружелюбно с цялото семейство”, хвали Георги Бодуров африканския си съселянин.Кенет и Светлана смятат да увеличат площите с насаждения от ягоди и картофи. От идната пролет щели да садят и малини. Планират да си купят къща в селото. Сега живеят под наем в Пловдив и идват в Осиково за ягодите, а когато е кампанията за брането, стоят около месец. Спят при приятели.Светлана е завършила в Украйна специалността “Моден дизайн”, а сега следва друга специалност в Пловдивския университет. “Първо Светлана бе ходила в Осиково, а след това заведе и мен, хареса ни”, казва Кенет.Преди да подкара земеделието, като гостувал на приятели в селото, донесъл и първия компютър. Години преди държавата да отпусне пари за разкриване на интернет зала, камерунецът и украинката учили местните деца да работят на компютър.После се захванал и с техниката в кметството. “Когато има проблем с компютрите, Кенет го отстранява напълно безплатно, въпреки че не му е работа”, казва кметът на селото Велин Палигоров.Управникът първо се запознал със Светлана, пристигнала в района да изследвафолклора и местните традиции. “Светлана е уникална - от най-малката хартийка прави на децата птички, цветя, играе си с тях. Каза, че има приятел африканец, и очакваше нашата реакция.Появи се с Кенет по-късно и така решиха да се занимават с нашия поминък - отглеждане на ягоди”, споделя Палигоров. Семейството му и това на чужденците си гостуват периодично. Управникът твърди, че вечно ще е благодарен на чужденците, че в Пловдив, когато баща му бил болен и е трябвало да го води на химиотерапия, го приютявали в дома си месеци наред.“Имали са доста проблеми. Като им се родиха децата, не им даваха ЕГН-та, защото са чужденци”, казва Палигоров. Камерунецът към момента не може да е български гражданин. Трябва да минат още 2 г., за да кандидатства пред нашите власти.“В родния ми град Баненда семейството ми отглеждаше земеделски продукти, но само за домашни нужди, не за търговия. Затова ми беше лесно да садя ягоди и картофи”, казва Кенет. Как да се грижи му помагали местните и с четене на книги кога трябва да се садят, копаят и пръскат срещу вредители.Той има 7 братя и три сестри. Учил е в Камерун средно образование и е бил 5 г. мисионер. Напуска родината си през 2008 г., за да учи икономика в Донецк. Там се запознава със Светлана, чието семейство е също многодетно.След това учи магистратура в престижния Московски университет за култура и изкуства. В България първа дошла Светлана, защото си намерила работа, а като завършил - и Кенет.“Харесва ми тук, в Русия ме обиждаха и ми се подиграваха само заради цвета на кожата ми. Веднъж в Пловдив се случи същото, но като се доближих до тях, се оказаха руски туристи”, споделя африканецът. Убеден е, че у нас няма да му се случи подобно нещо.“Реколтата не беше добра заради дъждовете тази година. Търговците идват да взимат ягодите, но дават много ниска цена и хората нямат добра печалба”, казва африканецът.Заради обилните дъждове реколтата на ягодите ни тази година е с около 30% загуба, отчита и Палигоров.Добивите на селото са от около 200 т. Продукцията е изкупена от търговци от София и по морето на цени от 2,80 лв./кг. Миналото лято цената на осиковските ягоди била 3,50 лв./кг.Необичайната за Родопите култура започват да отглеждат преди 15-ина години. Първо се хванал Давид Калканов. “Видяхме, че няма полза от картофите - евтино вървяха тогава. Решихме да започнем ягоди. И девизът ми е такъв: който работи - търси методи, който не работи - търси причини”, казва братовчед му Емил Калканов.Примера му последвали всички местни. Пробвали с какви ли не сортове, за да нацелят най-подходящите за планината. Сега основно отглеждат 5-6, като се гордеят, че са най-големите производители на планински ягоди в страната, отгледани на 1200 м надморска височина.“Трудно е, почти всичко става на ръка, но в Пловдив няма работа”, казва Кенет от Камерун. Преди да стане земеделец, работил в търговска фирма в Пловдив по външноикономическите  контакти, но като настъпила кризата, го уволнили.Кенет знае 6 езика, а Светлана - 4. От брака си имат 3 дъщери. Най-голямата, Кристина, е първокласничка, а Нина и Мишел са в детска градина.“Голямата ми мечта е да заведа семейството си в Камерун, когато имам финансова възможност, и непременно ще нагостя всички с осиковски ягоди. Ще нося и грамотата, за да не си помислят, че са от магазина”, шегува се Кенет.Всъщност грамотата, която той е получил, е изработена от друг чужденец. Тя е дело на 29-годишния американец от Калифорния Камерън Диас. Той стана известен с това, че си татуира мисъл на Васил Левски на гърдите на български език.Камерън написал: “Ако печелим, печелим за всички, ако загубим, губим само себе си.”Американецът бе 2 г. в селото по линия на Корпуса на мира и направи герб на Осиково, който прославя основния поминък - производството на ягоди, малини и картофи. Той сам платил изработката.Хералдическият символ краси кметството, табелите на селото и се поставя на документите, издавани от селската управа. Осиково се гордее, че дава най-голям брутен вътрешен продукт от всички родопски села.“Произвеждаме повече от всички останали в региона, защото сме работливи. 250 дка имаме ягоди, още толкова картофи, 700 дка ливади, при нас няма метър пустееща земя. Гледаме 1200 овце, 50 крави и над 40 кози”, хвали се Палигоров.Според него чужденците харесвали Осиково, защото не се изоставяло въпреки трудностите./24 часа