От около два месеца постоянно ни се натяква как хлябът ще поскъпне драстично. Подготвят ни за не еднократно повишение на цената, а многократно такова в бъдеще. Причината е поскъпването на тока. Всичко щеше да е нормално, ако насъщния в страната беше със супер качество. Голяма част от него обаче не може да бъде похвален с подобно нещо, пише Lupa.bg

Обикновено в хляба се слагат антиоксиданти, за да удължат срока на годност на хлебното изделие, тъй като те предотвратяват развалянето му. Подсладителите подобряват вкусовите качества, а слепващите агенти създават необходимата консистенция. Набухватели се добавят, за да може хлябът да стане мек и въздушен. Всеки компонент от тези добавки придава качества, които правят хляба примамлив продукт, но носят и много вреди въздействия.

Азодикарбонамидът е добавка в хляба за слепване на брашното с другите съставки в тестото. Това вещество е прахообразно, може да бъде с червен, жълт или оранжев цвят. Номерът му е Е 927. Това вещество е канцерогенно. В страните, където е забранено, в хляба го замества серен диоксид.

В тестените изделия транс-мазнините са широко използвани, защото удължават срока на годност. Те са устойчиви и на окисление. Ако количеството им не надхвърля допустимото е добре, но при по-високи дози те увеличават холестерола и водят до сърдечни проблеми и увеличение на възпаленията в тялото.

Според резултатите от проучвания върху емулгаторите, те водят до коронарна болест на сърцето, затова консумацията на хляб при сърдечни проблеми трябва добре да се прецизира.

Неотдавна от Федерацията на хлебопроизводителите обявиха, че 8 от 10 хляба са с неясно качество. Голяма част от фурните работят на тъмно и там дори не е ясно какво точно слагат в насъщния.

Така излиза, че едно от най-масовите храни- хлябът поскъпва, но за сметка на това е сбирщина от ГМО-пшеница, консерванти, коварни Е-та и какво ли още не. И ние всеки ден слагаме поредната отрова в устата си, а след това търчим по лекари.

Проблемът е, че количеството на маята в нашенския хляб е в пъти поголямо от разрешената норма. Според българските стандарти тя не трябва да надвишава 4% от съдържанието на самия хляб. А в заводите бутат в тестото поне 4-6 пъти повече мая, плюс оцет и разни други вредни добавки. Правят го, за да бухва по-бързо тестото и да се печели време.

Какво да четем на етикета?

Когато искате да изберете качествен хляб, е важно на първо място да видите какво пише на етикета му, защото дори и да имате желание да се снабдите с черен хляб, може да се окаже, че той е приготвен от брашно тип 500 и след това изкуствено е оцветен, така че да придобие тъмен цвят.

Колкото по-висока става цифрата на типа брашно, толкова по-истинско е то и е запазило минералите, витамините и ензимите си.

Така например брашното от лимец е тип 2 000, а пшеничното брашно тип 1850 отговаря на хляба, познат ни като Грахам.

Когато избирате хлебни изделия в магазина, още от пръв поглед може да установите дали отговарят на общоприетите норми. Обърнете внимание на формата на хляба – тя трябва да е правилна, без пукнатини и вдлъбнатини. Кората трябва да е добре изпечена, без бучки ивдлъбвания. Меката част трябва да е пореста и еластична. Когато натиснете хляба с ръка,  кората трябва да върне първоначалната си форма.

Ако забележите, че меката част е необичайно лепкава, това може да е признак, че хлябът е  заразен с гъбички или т.нар. картофена болест. Още един знак за поражения от гъбички е наличето на цветни петна от вътрешната страна на кората.