сушата намали водата в кладенците, част от по-плитките пресъхнаха. През последния месец собствениците на герани бяха изправени на нокти, пише Телеграф.

Стара заплаха може да лиши стотици хора от техния животворен източник, напомниха водни експерти. Собствениците на герани имат още една година време да ги регистрират в басейновите дирекции. Ако не го направят до 28 ноември 2025 година, законът за водите разпорежда нерегистрираните съоръжения да бъдат премахнати, като притежателите платят разрушаването им.

Законът е променян няколко пъти в годините, като при приближаване на критичния срок той е  отлаган, защото разпоредбата не е изпълнена и би  лишило нередовните от жизненоважната вода.

438 467 е броят на регистрираните кладенци за задоволяване на собствените потребности към ноември 2024 година. Това съобщиха от Министерството на околната среда и водите в отговор на въпрос на вестник „Телеграф“. В Западнобеломорския район гераните в регистъра са 38 621, в Дунавския район - 213 000, в Черноморския - 58 818, и в Източнобеломорския - 128 028. 

Кладенци за лично ползване и обществени чешми са спасявали българите от безводие от хиляди години насам. Неслучайно селища и улици са кръщавани на животворния източник - с. Кладенци  в Добричко, с. Пет кладенци на 9 км от град Бяла, посока Варна, в софийското село Долни Богров има улица „Кладенци“, в село Гърло, Пернишко, е открит храм – кладенец... 
Кладенци пресъхват заради жегите.

Сушата тази година, жестокият воден режим и пълното безводие в някои селища накараха хората отново да потърсят спасение в подземните води на страната. 265 обяви за изграждане на кладенци може да се видят в социалните мрежи и медиите.  Появи се услугата удълбочаване на пресъхнали кладенци на цени от 80 до 160 лева/метър. В Североизточна България кладенците достигат до 20, дори до 100 метра дълбочина.

Естествените ресурси от подземни води на страната са в размер на 193 куб. м/секунда. В момента в България се използват около 17 процента от тях за питейни, промишлени нужди и напояване, а за лични нужди на хората от кладенци в дворове – 2 процента от ресурса, по данни на учените от БАН доц. д-р Петър Гергинов  и доц. д-р Димитър Антонов.

Заради сушата тази година засега в страната се наблюдава снижаване на нивото на плитките водоносни хоризонти и намаляване дебита на изворите, особено в карстови терени, като намалението е около 20 до 27%. Но на някои места се наблюдава и увеличение на нивата с до 68%, съобщават още учените. По данни на басейновите дирекции най-много подземни води са формирани в Дунавския район, най-нисък е ресурсът в Западнобеломорския. Ролята на подземните води е най-съществена в Североизточна България, Добруджа и Лудогорието. Там добивът на вода се извършва от дренажи, шахтови кладенци и сондажи, някои от които са на стотици метри дълбочина.

През последните две-три години се забелязва пресъхване на кладенците в Русенско и главният виновник е сушата, твърдят хора, които се занимават с откриване на подпочвени води и сондажи. В Русенско няма воден режим, но хората по селата искат да си имат собствен водоизточник, особено ако дворът им е голям. Търсенето на  вода за изграждане на кладенец трябва да започне от запознаване дали в съседни имоти има кладенец. Има множество фирми, които предлагат търсене на вода, сондиране и изграждане на кладенец. Подпочвените води се локализират както някога с багети, с разклонена пръчка и със съвременни методи, които са за предпочитане. В Русенско се предлагат цени от 100 до 150 лева на метър.

Кметовете са длъжни да подават ежегодна информация за броя на регистрираните кладенци  и определения в Плана за управление на речните басейни максимален брой кладенци в селището, за които са гарантирани водни количества.     Законът за водите не изисква поставяне на водомер върху кладенците за лично ползване Собствениците обаче са длъжни да ползват до 10 кубика вода на ден питейно водоснабдяване, за пиене от домашни животни и за поливане на  градината в двора с къщата.