През горещите летни дни климатикът е почти незаменим – у дома, в офиса, в автомобила и дори по време на сън. След продължителен престой в климатизирано помещение обаче много хора се оплакват от запушен нос, сухота в гърлото, кашлица, главоболие или схващане. Възниква въпросът – виновен ли е климатикът, или проблемът се крие в начина, по който го използваме?

Самият климатик не причинява настинка, грип или друга вирусна инфекция. За да се разболеем, е необходим контакт със съответния вирус. Неправилната употреба на уреда обаче може да раздразни дихателните пътища, да засили вече съществуващи оплаквания и да създаде среда, в която респираторните инфекции се разпространяват по-лесно.

„Климатикът не е враг на здравето. Проблемът обикновено възниква, когато помещението е прекалено студено, въздушната струя е насочена директно към човека, въздухът не се освежава или уредът не се почиства редовно“, обяснява д-р Александра Червениванова, пулмолог във Военномедицинска академия (ВМА).

Една от най-честите грешки през лятото е рязката разлика между външната и вътрешната температура – например от 35 градуса навън директно на 18 вътре. След престой на силна жега организмът се нуждае от време, за да се адаптира. Влизането в прекалено охладено помещение може да предизвика дискомфорт, главоболие, запушване на носа и дразнене в гърлото. Студеният въздух може да доведе до свиване на кръвоносните съдове в лигавиците и да засили симптомите при хора с чувствителни дихателни пътища. Особено уязвими са пациентите с астма, хронична обструктивна белодробна болест, алергичен ринит и хронични заболявания на горните дихателни пътища.

„Не е необходимо помещението да бъде превръщано в хладилник. Целта на климатика е да създаде комфорт, а не температурен шок. Охлаждането трябва да бъде постепенно и умерено“, подчертава специалистът. Температурата е добре да се настройва така, че разликата с външната среда да не бъде прекалено голяма, като при нужда градусите да се намаляват постепенно.

Кашлицата след престой в климатизирано помещение невинаги означава инфекция. Климатизираният въздух често е по-сух, което може да доведе до изсушаване на лигавиците на носа и гърлото, парене, дразнене, суха кашлица или усещане за „драскане“. Тези симптоми могат лесно да се объркат с настинка, но при обикновено раздразнение липсват висока температура, силна отпадналост и постепенно влошаване на състоянието.

„Сухата кашлица след цял ден в климатизирано помещение не означава непременно, че човек е болен. Тя може да бъде реакция на сухия и студен въздух“, уточнява д-р Червениванова. При продължителни или влошаващи се симптоми, особено ако са придружени от температура, задух, хрипове или болка в гърдите, е необходима лекарска консултация. Приемът на достатъчно вода и периодично проветряване също подпомагат състоянието на лигавиците и качеството на въздуха.

Рискът често не идва от самия климатик, а от лошо поддържан уред. В замърсените филтри и влажните части могат да се натрупват прах, полени, микроорганизми и плесени. При включване те се разпространяват във въздуха и могат да предизвикат или влошат кашлица, алергични симптоми и астматични пристъпи. Влагата допълнително създава условия за развитие на плесени в системата.

Сигнали за проблем са неприятна миризма, видими замърсявания, повишен прах или необяснимо дразнене на очите и дихателните пътища – тогава уредът се нуждае от почистване и профилактика.

Филтрите не трябва да се почистват само когато климатикът започне да мирише. Редовната поддръжка е важна за качеството на въздуха, който дишаме. Добрата филтрация подпомага чистотата на въздуха, но не замества проветряването и премахването на източниците на замърсяване.

Домашният климатик не създава вируси, но рискът от разпространение на инфекции се увеличава при продължителен престой в затворени и непроветрявани помещения, особено ако има болен човек. В такива случаи въздушната струя може да подпомогне движението на частиците, но основният проблем остава липсата на свеж въздух. Затова проветряването остава задължително, дори при високи температури.

Климатизацията не бива да заменя проветряването – климатикът охлажда, но не осигурява свеж въздух отвън.

Не се препоръчва и сън директно под въздушната струя. Това може да доведе до изсушаване на лигавиците, сутрешна кашлица, запушен нос, болки и мускулна скованост.

По-чувствителни към студен и сух въздух са хората с астма, ХОББ, алергии, малки деца, възрастни хора, хора с отслабен имунитет и пациенти след респираторни инфекции. При тях дори леко дразнене може да доведе до по-сериозни симптоми.

За безопасна употреба на климатика специалистите препоръчват умерена температура, постепенно охлаждане, избягване на директна струя, редовно почистване на филтрите, проветряване, прием на течности и избягване на уреди с миризма или плесен.

Когато се използва правилно и се поддържа добре, климатикът не разболява – напротив, в горещи периоди той може да предпази от прегряване. Проблемът идва при крайности: прекалено ниски температури, директна струя, замърсени уреди и липса на свеж въздух, обобщава специалистът.

Сигнал за медицинска консултация са кашлица, която не отшумява, температура, затруднено дишане, хрипове или болка в гърдите, тъй като те не бива автоматично да се приписват на климатика. /Източник: Дарик