Ще изпратим най-горещото лято, откакто у нас се мерят температури. Това заяви климатологът Симеон Матев в интервю за "Марица". По думите му без човешката дейност през последните 50 години щеше да е с 3 градуса по-хладно.

Климатичното лято наистина приключва на 31 август в 23,59 часа, така че всички обобщения, които ще правим, са за този период - месеците юни, юли и август.

Най-вероятно на 1 септември ще обявим, че лятото на 2024 година е било най-топлото в историята на нашата страна, откакто се правят метеорологични изследвания, отбелязва синоптикът.  

"От края на 19. век, или 140 години. Но рекордите са за това - да се подобряват. Предишният за най-топло лято е от 2012 година. Очаквам да бъде подобрен с разлика, макар че остават още дни от август и трябва да изчакаме", допълва той. Матев обяснява, че инерцията е огромна.

"Юни беше най-топлият в историята, а юли отстъпи само с около 0,2 градуса на най-горещия досега - този от 2012 година. Авансът е огромен и трябва да стане чудо, за да не падне рекордът. Август също върви с температури над нормата, макар и не както предишните два месеца. Юни беше с над 3,5 градуса над нормата, юли - с 3, а се очаква август да е с 2", прави заключение климатологът. 

Страшното е, че тенденцията към все по-големи жеги е необратима. "От 2000 година насам са само червени линиите, тоест по-топли от нормата лета. Там някъде става пречупването.

Само 5 лета за последните 24-25 години са под нормата.

Така лятото на тази година почти сигурно, както споменахме, ще е най-горещото в историята. Следват това от 2012 година и от 2007-а. Между другото, през последната цитирана има измерена температура от 44,6 градуса", казва синоптикът. Според него има логика да очакваме продължение през 2025-а и 2026 година:

"И вероятно рекордите ще падат, но акцентът ни трябва да е върху друго - липсата на валежи. Новите лета в България се отличават с нетрадиционно разпределение на валежите. Като количества не са много големи. По-лошото е, че падат основно за 15-20 дни в началото на лятото, после следва суша. Разбира се, за някои култури този вариант не е лош. За естествената растителност обаче е много вредно заради пожарите". 

Симеон Матев не изключва варианта в България да се установи безводие. "Там вината е наша.

Между 70 и 80 процента от водата у нас се губи по тръбите. Само ще направя сравнени​е с Германия - там загубата на питейна вода е под 10 процента.

И друго - ние сме от страните в Европа с най-малки водни ресурси като цяло. Дори Гърция има по-голям. Изваждам от уравнението Дунав. Говоря само за местни източници", предупреждава синоптикът.