Екстремните горещини това лято променят ежедневието в Европа. В Париж асфалтът буквално се топи под безмилостното слънце, в Нидерландия хора пържат яйца на слънце при температури около 45 градуса, а в Германия вентилаторите в магазините се превърнаха в дефицитна стока.

В Лондон емблематичният Хайд парк изглежда необичайно сух, а в Берлин пожарникари разхлаждат хора по улиците. Жегата се усеща и у нас.

Според заместник-директорът на Службата за климатичните промени „Коперник“ д-р Саманта Бърджис 2026 г. е изключително гореща година за Европа. Във Великобритания се наблюдава петата гореща вълна от началото на годината, като на места температурите са с около 12 градуса над средните за сезона.

„Тази година наистина беше изключителна. Досега имахме пет горещи вълни. Наблюдаваме по-силни, по-горещи, по-чести и по-продължителни топлинни вълни“, обясни Бърджис.

Екстремните температури са съпроводени и от липса на валежи. Това води до силно засушаване на почвите и рекордно ниски нива на големите европейски реки, сред които Темза, Дунав, Рейн и Сена.

Ниските води вече разкриват и необичайни находки. В района на Дунав бяха открити останки от мамут, в Хърватия изплува потънал товарен кораб от 1937 г., а в Унгария ниското ниво на реката разкри артилерийски снаряд от Втората световна война.

По думите на Бърджис толкова ниски нива на реките са изключително сериозен предупредителен знак. „Никога не съм виждала толкова голям дял от реките да са на най-ниското ниво в историята. За първи път виждам толкова ниски нива на реките, като започнем от Ирландия и стигнем чак до България“, каза тя.

Засушаването вече води и до ограничения във водоснабдяването. Във Великобритания са въведени ограничения за използването на градински маркучи, а някои малки водоеми са пресъхнали. Ситуацията създава сериозни проблеми и за земеделието заради ограничените възможности за напояване.

Сухите почви допълнително засилват горещините, тъй като липсва естественият охлаждащ ефект на изпарението. Екстремните условия създават и предпоставки за мащабни горски пожари.

Тежките последици вече се усещат и от икономиката. Според експерта спадът в селскостопанските добиви може да доведе до повишаване на цените на храните. Натиск може да има и върху енергетиката.

Горещините засягат и морските води. В района на Майорка температурата на морето надхвърли 32 градуса. Според Бърджис океанът около Европа също е силно засегнат от климатичните промени, като през последния месец са отчетени рекордни температури на океанската вода за този период от годината.

Очакванията са горещините да продължат. Според сезонните прогнози предстоящата зима вероятно ще бъде по-топла от средното.

Европа е континентът, който се затопля най-бързо в света – с приблизително два пъти по-висока скорост от средната глобална. Най-бързо се затоплят югоизточните части на континента, включително райони от България.

Екстремните температури вече променят и туризма. В Париж все повече туристи посещават катакомбите, за да се скрият от жегата. Популярни обекти като Колизеума и Акропола удължават работното си време до късните часове, за да могат посетителите да ги разглеждат след залез слънце.

Според Бърджис Европа трябва спешно да адаптира градовете си към новите климатични условия. Сред необходимите мерки са повече зелени площи, които да охлаждат градската среда, както и използването на възобновяема енергия за климатизацията на ключова обществена инфраструктура като болници и училища.

А прогнозите за бъдещето са тревожни. Според моделни изчисления лятото на 2036 г. може да бъде значително по-тежко от сегашното. Британската метеорологична служба вече е разработила сценарии, според които през 2056 г. температурите в Англия могат да достигнат 45 градуса.

„Колкото по-топъл е светът ни, толкова повече са последствията – не само за здравето ни, но и за екосистемите. Все още не е прекалено късно, но светът, който нашите деца и внуци ще наследят, ще изглежда съвсем различно“, предупреди д-р Саманта Бърджис. /Източник: Нова ТВ