Корнелия Нинова рядко говори за родителите си, а никога не обелва и дума за четири години по-голяма си сестра. Каката на соцлидерката, която навремето я отглеждала и възпитавала с особено внимание, емигрирала почти веднага, след като се омъжила. Годините и разстоянието от България до Англия, където живеела, ги отдалечили съвсем и вече се чували само по празници и важни въпроси, свързани с майка им, пише Ретро.бг.

Сестрата на бесепарката също успяла да си подсигури почти безпроблемен живот, омъжвайки се за младок от знатна плевенска фамилия. Съпругът й бил потомък на бивш главен архитект, а сватбата й била в пъти по-пищна от тази на Нинова. Хора от родното им село Крушовица споделят, че по-малката Корнелия се почувствала засенчена заради скромната си венчавка. Кака й поживяла в България само 2-3 години след сключването на брака си и духнала за Обединеното кралство, където се намирала и до днес.

Малкоизвестен факт е, че преди Нинова да се влюби в настоящия си съпруг Митко, той бил близък на сестра й. И двете го познавали от малки, защото били комшии в Мизия и често играели заедно, но после той се озовал в един клас с каката. Освен по-голяма, тя била и по-отракана и първа започнала да ходи по вечеринки. Понякога взимала на купоните и срамежливата Корнелия, а на едно от събиранията успяла да я сватоса с Митко, който днес заема апетитен пост в „Лукойл“. Общият им син Рафаел пък завърши висшето си образование в Америка и вече работи към една от най-големите инвестиционни банки в Ню Йорк срещу заплата от 30 хиляди лева месечно.

От цялата си рода лидерката на БСП била най-привързана към покойния си баща и към свекърва си, в чиято къща нощувала, когато ходела на гости в родния край. С майка си и сестра си нямала чак толкова силна емоционална връзка и избягвала да ги товари с проблемите си, но често се връщала към спомените от детските години, които си останали най-хубавите в техните отношения.

„Ставахме сутрин в 5:00 часа и тръгвахме на гроздобер. Децата - сестра ми и мен - ни слагаха в каруцата отзад, за да си доспим. И сега, като си затворя очите, виждам звездите на небето - когато лежиш в каруцата, гледаш само звездното небе. И една тишина в полето... докато стигнеш до лозето. Там татко сваля кацата, в която ще се слага гроздето… На обяд майка ми разстилаше на земята покривки, които баба ми везеше с национални шевици. На тях слагаше питка, сирене - ние, децата, умирахме за аромата на тази питка. Цял ден тичахме по лозето, после седнеш, хапнеш. И сега, когато отида на такова място, веднага ми изплува тази идилия - семейството, земята, детството“, споделя с носталгия Корнелия.