Засетите площи с боб в Добруджа през настоящата година са 10 пъти по-малко. До драстичния спад се стигна след като миналата година голяма част от посевите бяха поразени от високите температури и сушата, пише Lupa.bg

„Преди много Добруджа е била фасулницата на България. Ние имаме традиции в отглеждането както на фасул, така и на леща. За голямо съжаление добруджанският боб остана нарицателно. Масово под етикетите на „Добруджански боб” е внос от Египет и Китай”, оплаква се Радостина Жекова, зърнопроизводител, член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
 
В средата на миналия век у нас се отглеждат близо 600 хиляди декара с фасул. „В края на 90-те години заетите площи са между 250 и 350 хиляди декара. През 2000 г. площите рязко почват да падат, като през последните 5 г. в цяла България те варират между 13 000 и 21 000 дка", разказва проф. Иван Киряков, ръководител на отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт.

Българинът консумира средно по 4-5 килограма боб годишно, но 90% от него е внос, отчитат от бранша.

Жекова спходеля, че като потребител би искала бобът, който приготвя, да е от тазгодишната реколта, а не да е стоял по борсите и складовете. Тя обяснява, че за дългото съхранение се изисква и използване на препарати.

Всепризнати са и вкусовите качества на нашенския боб. Той се селектира в Добруджанския земеделски институт.

Киряков обяснява, че има огромно търсене на фасул, на което не успяват да отговорят заради ниските добиви.

„При оптимални условия добивът е над 100 кг/дка, а в добра година и над 200. Миналата обаче не беше такава за производителите”, допълва той.

Експертката посочва, че годината е трудна за бобовите растения. Причината – жегите. „Имаше колеги, които успяха да ожънат по 20 килограма боб на декар. Така реално няма как да платиш разходите”, допълва тя.

По данни на Министерството на земеделието и храните в област Добрич миналата година площите с боб са били 3650 дка. През настоящата са едва 400.

Жекова разказва, че производството на боб труден процес, а Киряков допълва, че трябва да се обърне внимание на субсидиране от страна на държавата. „В противен случай този внос на дъмпингови цени ще откаже още повече земеделските производители”, подчертава той.

Себестойността на килограм боб за миналата година е 2,50 лв., изчислява селекционерът. А Радостина допълва, че цената при производителя винаги е по-ниска, отколкото в големите вериги. "Цената на българския боб при нас - производителите, беше около 3,50-4 лв.”, допълва тя.

Въпреки новото увеличение на цените на торовете, нашенският боб ще се търгува с миналогодишна цена, обещават производителите, но и предупреждават. „Ако се продължава в този дух, така ще се получи. Ще дойде и такова време. Макар че и в момента може би потреблението 90% е внос”, казва Киряков.

„Българският земеделец е демотивиран да сее тези култури. Аз имам печален опит с леща, която е стояла в базите ни по 2-3 години, защото не можем да намерим пазари или пък цената е изключително ниска „благодарение” на усиления внос. Наистина малко е демотивиращо да се занимаваш с бобови култури”, завършва Радостина.