Недостигът на медицински сестри се задълбочава, а над три четвърти от работещите в професията вече са на възраст над 45 години. На този фон Бургас отчита все по-голям интерес към специалността, която от 2025 г. е защитена и се изучава без такса.

Българското здравеопазване продължава да се сблъсква с един от най-сериозните си кадрови проблеми – липсата на достатъчно медицински сестри. За последните 35 години броят им у нас се е свил почти наполовина – от близо 54 000 до малко над 28 000 души. В същото време повече от 76% от работещите медицински сестри са над 45-годишна възраст.

Държавата предприема мерки за привличане на повече млади хора към професията. Приемът е увеличен, а специалността „Медицинска сестра“ вече е сред защитените, което означава, че обучението е без такса. Това обаче е инвестиция с дългосрочен ефект – студентите, които започват обучението си сега, ще могат да влязат в системата след минимум четири години.

В Бургас все повече млади избират професията

На фона на общата тенденция Бургас се очертава като пример за нарастващ интерес към медицинските грижи. В Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ все повече млади хора избират специалността.

За някои от студентите решението е продиктувано не толкова от перспективата за работа, колкото от личен опит.

„Понякога в живота на човек се случва да прави това преди да е станал. И така в моя живот аз съм помагала на болни хора и затова реших да продължа по този път“, разказва второкурсничката Теодора Франгина.

За нейната колежка Стела Тодорова най-трудната част от професията е срещата с човешката болка. „Най-сложното за мен е изживяването на болката на болните, мъката, която се вижда в техните очи. Но именно точно това е нашата мисия – да сме до тях, да им даваме напътствия, че винаги има изход“, казва тя.

Все повече студенти, почти всички остават в професията

Според преподавателите интересът към специалността действително расте. А след дипломирането реализацията обикновено не е проблем, тъй като свободни позиции има в почти всички звена на здравната система.

Доц. Моника Обрейкова, ръководител на катедра „Здравни грижи“ в БДУ „Проф. д-р Асен Златаров“, посочва, че студентите намират работа бързо.

„Това, което опитът ми показва, е, че нашите студенти се реализират много бързо. Да не звучи нескромно, но да, всички остават в професията“, казва тя.

Университетът отчита и значителен ръст на желаещите да се обучават за медицински сестри.

„Имаме ръст и динамика, мога да кажа със 100%, в приема на студенти. Има все повече и по-голямо желание за тази нелека професия. За специалността няма такса. От 2025 г. е гласувана като защитена специалност“, обяснява доц. Павел Добрев, и.д. декан на Факултета по обществено здраве и здравни грижи в БДУ.

Безплатното обучение не решава само по себе си кадровия проблем

Увеличаването на приема е стъпка към повече кадри, но според специалисти проблемът няма да бъде решен само с привличането на нови студенти.

В подкаст на БНТ проф. Николай Габровски, зам.-директор по медицинската дейност на „Пирогов“, обръща внимание на огромната разлика между броя на лекарите и медицинските сестри в страната. „В България имаме около 32-33 000 души лекари, нормалното съотношение, което е прието за Европа изисква да имаме около 2 пъти повече сестри, тоест близо 65 000 медицински сестри. А ние имаме 22-23 000, тоест 3 пъти по-малко“, посочва той.

За настоящата учебна година държавата е предвидила 1310 места за обучение на бъдещи медицински сестри в 10 университета.

Това означава, че първият ефект от мярката ще се усети след години. Междувременно обаче здравната система трябва да намери начин да задържи хората, които вече работят в нея – голяма част от които са в края на професионалния си път.

Защото новите кадри са част от решението, но докато те стигнат до болничното легло, системата трябва да се погрижи да има кой да стои там и днес. /Източник: БНТ