Заместник-председателят на АБВ и енергиен експерт Любомира Ганчева в интервю за Агенция „Фокус“ за енергийните проекти, последните 4 години в сектора и кандидатурата си за шеф на БЕХ.
Фокус:Г-жо Ганчева, управляващите представиха идея оборудването за АЕЦ „Белене“ да отиде за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Реалистична ли е тази идея?
Любомира Ганчева:В кръга на шегата бих определила идеята като на гола поляна чифте реактори. Поне такава е ситуацията на площадката АЕЦ „Козлодуй“ за нови блокове, било за 7-ми, било за 8-ми. За мен като енергиен експерт не трябва да съществува спор между АЕЦ „Белене“ и АЕЦ „Козлодуй“. Не трябва да има или при съпоставката на двата проекта. Всеки, който мисли трезво по отношение на енергетиката на Република България, трябва да ги гледа с и. Те не са конкурентни продукти, а да се развиват един след друг. Просто времевият интервал между проекта за АЕЦ „Белене“ и проекта за нови блокове на АЕЦ „Козлодуй“ в нормалните държави е 12 години, а за държава като България започваме от 15 години нагоре. Ако гледаме даже на база случилото се до момента, може би и 20. Между АЕЦ „Козлодуй“ нови мощности и АЕЦ „Белене“ в полза на „Белене“ е едно поколение – едни 20 години. Правителството се събужда всяка седмица буквално с нова идея за ядрени мощности. Последната колекция в техните идеи за развитие на ядрената енергетика в България означава, че след 20 години може би ще имаме нова мощност. Никой не знае през това време какво ще се случи. Изключително много това ме притеснява. В момента отклоняването от темата АЕЦ „Белене“ към нова седма площадка към АЕЦ „Козлодуй“ е късата писта да загърбим ядрената енергетика в България и това за мен е плашещо. Мисля, че е опасно за националната сигурност, защото от 30 години България експлоатира при това изключително успешно ядрена централа. Другите държави от няколко континента последните поне 15 години какво ли не положиха и ресурси, интелектуален потенциал да ни настигнат и ние сега в един момент на отсечката на държавите в ядрения списък сами се спъваме и сами падаме пред финала. За мен това граничи наистина с национално предателство. Това са изключително важни въпроси за националната сигурност.
Фокус:Застрашена ли е енергийната сигурност на страната, ако не се случи нито едното, нито другото?
Любомира Ганчева:Така, както е тръгнало – няма да се случи нито АЕЦ „Белене“, нито нов блок на АЕЦ „Козлодуй“ в близките 15 години. Можем да кажем, че ножът опира в кокала на енергийната сигурност на Република България. За момента с триста зора на фона на всичките нелепи приумици, които бяха приети през последните 10 години управление на ГЕРБ в сектор „Енергетика“ факт е, че в България, е балансирана. Само че не трябва да забравяме предизвикателствата, които носи Зелената сделка и промяната на законодателството на европейските институции и предизвикателството за климатична неутралност. Изправени сме пред абсолютно реалистичната опасност България да загуби своите базови енергийни мощности в близките години и да не може да ги замени. В сферата на енергетиката утре е след 15 години. Ние не знаем какво ще се случи след 15 години и кой ще ни носи тези базови енергийни мощности. Така както върви Зелената сделка, 2035 г. ВЕЦ-овете в България трябва да затворят и ако те затворят и ние излезем без 4000 от общо 7000 базови мощности кой точно ще ни ги компенсира? Как ще се случи това за 15 години при положение, че днес няма никаква яснота. Фактът, че не можем да отговорим еднозначно на този въпрос, за мен означава категорично, че е застрашена енергийната сигурност на страната. Сериозно притеснена съм, че в Министерство на енергетиката нехаят. Чрез вашата трибуна съм апелирала за енергийната стратегия на Република България. Ние в момента сме 10 февруари, все още няма приета енергийна стратегия. Спомняме си как декември месец на тъмно без никакво обсъждане беше внесен един проектодокумент, в който имаше няколко основни прогнози, взети от европейски институции и нямаше отговор на тези въпроси какво ще се случи след 10 години, след 15 години и кой ще ни осигури енергийната сигурност. След това явно се усетиха от министерството, от парламентарната комисия по енергетика, че нарушават закона, защото в Закона за енергетиката е казано, че енергийната стратегия трябва да е първо публично обсъдена, след това да е приета с решение на Министерски съвет и след тогава да се внесе в парламента и си я изтеглиха. Буквално вчера отново са я внесли на сайта. На Министерство на енергетиката е качена за обсъждане. Ако публично обсъждане е да я качиш без да информираш медиите, без да кажеш какви са основните цели, но това е още от същото. В тази стратегия на пръв поглед не успя да видя никаква разлика от предишната. Няма отговор в следващите 15 години кой ще ни осигури базовите енергийни мощности. Няма отговор каква ще е съдбата на ВЕЦ-овете в България и какво ще се случи по отношение на ядрената енергетика. Не става въпрос кой проект ни харесва най-много, всичко е въпрос на калкулации. Не може да се взимат решения на база на геополитически само интереси. Никоя държава, която уважава себе си, не го прави. Правят се финансово-икономически разчети и се взима най-доброто решение от гледна точка на националния интерес. За мен това е важното, не е важно едни, друга или трета велика сила ще ни хареса. Все си мисля, че ще ни харесат най-много, ако ние самите се харесваме на първо място.
Фокус:Накрая сме на мандата на кабинета. Какво се случи и не се случи за тези 4 години в сектор „Енергетика“?
Любомира Ганчева:За мен мотото на управляващите по време на тяхната кампания "Работа- работа - работа", ако го пренесем в сектор "Енергетика" ще бъде "Хаос - хаос - хаос". В нито един от подсекторите на енергетиката не се случи нищо конкретно. Няма яснота в момента управляващите като излезнат от управление какво остават в наследство освен въпросителни и хаос. Ако искате само в сектор "Природен газ" да вземем, то няма нито един реализиран газопровод в срок. Ние взимаме решение, че ще строим например Интерконектора с Гърция 2009 г. и още не е завършен. Взимаме решение, че ще правим газопроводи за битова газивификация - все още няма такива. Нищо не се е случило. По отношение на диверсификацията - ако тя не води до по-ниска цена, то няма никакъв смисъл от нея. В сектор "Природен газ" не се случи нищо освен, че България като държава изсипва милиарди левове за газова инфраструктура без това под никаква форма да ни понижи цената. Сърбия само от факта, че вече получава благодарение на нашия балкански газопровод природен газ, си намалиха цената с 30 %. Ние инвестирахме милиарди левове и имаме по-висока цена. От този месец на регулирания пазар КЕВР с 20 % вдигна цената. Прогнозата за следващия месец е поне още 15-20 % отгоре. В сектор "Природен газ" са само по-високи цени.
В сектор "Ядрена енергетика" никой не знае в момента, абсолютно гадаем какво ще се случи. Става дума за един от най-капиталоемките отрасли. Една ядрена централа се изплаща за 20-30 години. Ние харчим пари, ще правим проучвания, обаче никой не знае след 15 години ще има ли ядрена енергетика в България или няма да има. Ако гледаме цената на тока, тя постоянно расте. В сегашния и предишния проект на енергийна стратегия недоумявам как може да няма прогноза каква ще е цената на тока. Как може управляващите да не си задават въпроса каква ще е крайната цената за българското население. Преди месец Евростат излезе с официалната стаститика за 2019 г. В България енергийната бедност е над 4.5 а пъти от средната за съюза. Един от трима българи не се отоплява изобщо. Ще стигнем до ситуация, в която те няма да се отопляват, т.е. цената на тока ще бъде непосилна за хората. Никой не си дава сметка за това. На база на тези факти не мога да не кажа, че за 4 години в сектор "Енергетика" не се случи нищо позитивно, но се заложиха толкова много бомби, че енергетиката прилича на минно поле. Следващият, който ще дойде да води този сектор, ще се чувства като в електронна игра, но за съжаление ще гърмят бомби, които ще плащаме всички ние.
Фокус:Вие се кандидатирате за шеф на БЕХ. Защо искате да оглавите холдинга?
Любомира Ганчева:Решението да се кандидатирам да бъда един от членовете на Съвета на директорите на БЕХ беше оправдано, защото през последните години съм заемала активна гражданска, политическа и експертна позиция по темата за енергетиката. В по-голямата си част е била критична. За мен, когато критикуваш, трябва да си готов да поешем отговорност и да кажеш: "Добре, като критикувам, дайте да ви предложа моя визия". Това беше причина да се кандидатирам и за председател на БЕХ. Конкурсната процедура е за трима членове в Съвета на директорите на холдинга. За мен да оглавя холдинг не е самоцел в никакъв случай, тъй като от 2005 г. имам смея да кажа добра професия и работя в един и същи екип. За мен това е начин да покажа, че има представители на моето поколение, които могат и знаят как, че енергетиката и всяка една държавна длънжност не трябва да бъде с цел заплата, а трябва да бъде с цел да знаеш какво искаш да постигнеш. Част от необходимите документи за кандидатстване за позицията, обявена от Министерство на енергетиката, беше концепцията. Представих смея да кажа една подробна концепция повече от 9 страници, където обясних по какъв начин виждам своята роля. Тя на първо място е за финансово оздравяване. Не е тайна, мисля, че и при вас сме коментирали, миналата година за пореден път сме свидетели как всички държавни дружества в сектора, с изключение на АЕЦ "Козлодуй", на практика са на загуба или на минимална печалба. Ако искаме да печелим в държавните дружества в енергетиката, а това е смисълът на БЕХ, трябва да има финансово оздравяване. Не трябва БЕХ да се ръководи като партийна касичка прасенце, а по всички принципи на икономиката. На второ място това, което е изключително важно за мен, е навсякъде да има стратегия. Ако не знаеш къде искаш да стигнеш, няма как да отчиташ после резултати. На сайта на БЕХ няма публикувана стратегия. При годишните отчети се отчитат едни резултати, но няма как да кажеш дали си постигнал своите цели, защото изначално нямаш цели. Моите намерения са да помогна по отношение на стратегията на БЕХ, да има повече публичност, защото според мен такава няма. Когато говорим за най-големия холдинг в сектор "Енергетика" той трябва да е прогнозируем, защото останалите участници на пазара, трябва да знаят какво ще направи най-голямото дружество в сектора и да се водят по него. БЕХ има потенциала и трябва да прави прогнози. Моите проучвания показват, че в редица държави, където има подобни структури, те правят прогнози за развитието на сектора, които помагат на останалите играчи. Не на последно място смея да кажа, че благодарение на образованието си в Стопанския факултет на Софийския университет, познавам и зная по какъв начин ще навлезнат новите изменения на законодателството от гледна точка на Европейския съюз и Зелената сделка, а също и покрай либерализацията. Не съм видяла до момента да има официална статистика. Лятото на 2021 г. ще навлезнат важни изменения по отношение на либерализацията. 2025 г. на практика няма да има държавно финансиране на дружествата в сектор "Енергетика", което ще постави под изключително голям въпрос бъдещето на ТЕЦ "Марица изток" 2 или какво ще се случи с дългосрочните договори на "ТЕЦ Марица Изток" 1 и 3. Ако днес това не бъде прогнозирано, отново ще бъдем свидетели на още от същото, още от хаоса и още едни загуби, които се генерират за системата. Те се се самоплащат, плащаме ги накрая всички ние. Това са моите основни мотиви. Много се надявам да има прозрачност в конкурса. До момента лично аз нямам информация кои са останалите кандидатстващи, нито коя е комисията, нито какво се очаква. Надявам се в близките дни да има повече прозрачност. Ако искаш да има прозрачно управление на сектора, то трябва и избора на такива длъжности, също да е прозрачен.