Майката, удушила и ръгала бебето си с ножица заяви пред камерата на Нова телевизия, че е излъгала, че е скрила телцето му в пералнята, пише БЛИЦ."Не знам защо го казах. Не го оставих в пералнята както мислят, не съм такъв изрод, а го оставих на спалнята, в една стая, в която никой не влиза", каза Светлана Александрова в "Ничия земя". Светлана обясни, че не е искала да убива момиченцето, но три пъти даде различна версия за постъпката си. Следродилна депресия, паника и безпаричие бяха основните й обяснения защо все пак е задушила бебето."Знаех, че съм бременна, но не знаех кога ми е термина. Нямам осигуровки. Първото, което знаех е, че не мога да родя това дете, защото предното беше секциум. Итака - спукаха ми се водите, почнах да раждам. Не поисках помощ, това е най-голямата ми грешка. Око 1 часа започна, до 3 родих. Трите ми деца спяха в другата стая. Нито съм мислела да го убия преди това, нито нищо. Родих момиченце. В паниката си вместо да отрежа пъпната връв, съм пробола бебето. Паникьосах се, не съм искала да го убия. Три пъти е прободено - във вратлето един път и два в гърдите. Направих го заради родилната депресия. Осъзнах се, когато видях детенцето. Изкъпах го, пових го, детето нямаше никакви признаци, че не му е добре", разказа Светлана."Мърдаше си, шаваше си, взех го, преоблеках го и през цялото време с плацентата в мен отидох, купих неща за него и децата и се прибрах. Намазах му гърдичките, нахраних го. Добре се чувстваше, аз го видях. На следващия ден реших да отида до родилния дом, за да ме оправят и да и издадат акт за раждане. Тръгнах с четирите деца, малката се разплака и аз наистина й притиснах носленцето и устичка и то за секунди остана безжизнено. Не съм изрод. Сама съм си изгледала останалите три деца. Имам близнаци на 6 и половина и малкото ми става на 5 другия месец. Те не знаят. Не влизат в онази стая изобщо. След това изкопах една дупка край Марица и го погребах там. Страх ме беше от родителите ми. И това беше страшно, но детето започна да се разлага, какво да направя", разказа още детеубийцата."Не ме питайте за името. Много ми е мъчно за нея. Когато гледам момиче на нейната възраст, на която щеше да е сега - много ми е мъчно. Най-голямата ми грешка беше, че не потърсих помощ. Ако бях го направила, можеха хората да извикат полиция и сега нещата щяха да са други", завърши Светлана.