Журналистката Мира Добрева се „изповяда” във „Фейсбук”

по повод професионалното си минало, от което явно тя не е особено доволна.

Добрева изля чувствата си за дните, когато е била водеща на новините в държавната телевизия.

Ето какво написа журналистката:

Беше време, когато водех новини. Време, в което "изтръпнала" беше другото ми име. Време, в което "не" беше всичко, което крещеше в мен. Време, в което не намирах себе си. Не се смеех. Прибирах се навътре. Навън показвах това, което най-сетне се надявах да харесат. Време, в което обличах големи сака и грим, който отнемаше от очертанията. Време на НЕ-одобрение. НЕ-разбиране. НЕ-харесване.

Никога не намерих мястото си в новините. Сякаш бях ненужен придатък. Платформа, върху която някак стъпваха, но тя все се килваше и изтръскваше хората, опитали се да намерят опора в мен.Не беше моето място в новините. Чувствах се като риба. Онази, която може и да не хванеш. Пък и да уловиш, се чудиш защо ти е. Затова и дълго се мятах във водата - хем чувствах острото на желязото в устата си (понякога даже ми беше приятно от вкуса на кръвта, която усещах - беше време, в което вярвах, че битките се печелят от воини...), хем исках още да плувам, да порасна, да стана голяма риба - горда находка за въдицата на не един телевизионен разбирач. Не станах. От всяка риба голяма не става.Така и не пораснах. Отскубнах се, а раната зарастваше дълго. Понякога още ме наболява.А докато бях в морето (от новини), бях твърде заета със себе си - с драмите си, неразбирането, недооценяването и бях толкова заслепена от прословутото "Аз мога! Ще се докажа! Ще успея!".Твърде много "Аз" и твърде малко "Ние". Забравих да забелязвам колко много уча от големите риби. Забравих да им благодаря за всички възможности - дадени и недадени. Забравих, че в този живот всеки плува в своя си океан и всеки се пази от острото на въдиците - стига да не реши, че иска да се набучи сам. Забравих, че никой не дава нищо наготово. А каквото успееш да вземеш - за него трябва да благодариш.Днес понякога гледам новините. Все още ги намирам за най-добрите. И безкрайно благодаря за стълбата - по нея се качих и стигнах до ОТБЛИЗО.Вече виждам НАДАЛЕЧ./ПИК