Човек си мисли, че върви и е стигнал донякъде, а се оказва, че пак е в началото. Сякаш има урок, който все не научаваш. Страданието изгражда характера, a не благостта на живота. Винаги съм гледала на себе си като на една стотинка. И когато ми кажат, че съм един милион долара, лекичко се обърквам. Хората, които смятат, че има смисъл от тях, живеят най-дълго. Апелирам - да живеем така, че да не оставаме сами, защото самотата убива хората. Това каза Мира Добрева по НОВА.

Губи баща си като тийнейджърка, но споделя, че понякога смъртта е спасение. "Не обичам да съм в ролята на жертва. Няма страшно в страданието и болката. Комплексът на провинциалния човек го съпътства през целия му живот, но точно трудът, на който ме научи тютюнът, ми даде възможност да стигна дотук. Научи ме на дисциплина. Никое дете в 1 клас не иска да става в 4 сутринта, но това беше единствения начин да отида на море. Аз не обичам морето и до ден-днешен. Налагало се е да си плащам, за да го имам.

Унищожих момичето с белия клин, няма нужда от него. Моята история разказвам не за да се оплаквам, а за да е за пример. Амбиция не бива да бъде осъдителна дума", смята тя.

Нейният роман "Светулки зад решетките'' разказва история за алкохолна зависимост.

"Много е важно да се знае каква поразяваща сила има алкохолът. Винаги върви ръка за ръка с агресията, той е лош, обижда, удря, съсипва. От него никога не боледува само болният, а всички около него. Баща ми имаше проблем с алкохола. Решихме семейно тази истина да излезе наяве, за да може много други хора да знаят какво ги очаква, ако стигнат дотам. Татко беше много добър човек. Алкохолиците са много интелигентни и чувствени хора, те не могат да понесат света, който е навън. 90-те години бяха време на промени, навярно му е било много трудно да понесе новия свят", разкри Добрева.

Дни след като предава книгата, влиза в болница с перитонит. Поставена е в медикаментозна кома. "2 години и половина пишех книгата и изваждах струпеите от себе си. Нямаше как да не се случи това. Дъщеря ми два пъти ме роди в този живот. Когато я родих, за мен започва животът, станах жена и направих мечтана кариера. Започнах да усещам полъх на щастие. Сега тя ме роди. Тя измоли тази благодат за мен. Не си го спомням, но преди втората операция съм казала "молете се за мен, много искам да живея". Беше ми поставена стряскаща диагноза - прогресиращо септично състояние и остра дихателна недостатъчност. Лекарите нямат отговорите какво се случи. На моменти все още имам недостиг на въздух, до две години тече възстановяването. Болестта ме отказа от егото ми. Окончателно приключих с телевизионния си образ", споделя тя. 

Според нея големият грях на мъжете е, че не могат да изразяват чувствата си. "Вървя по пътя на прошката. Мисля, че на тези години не мисля, че мога да отново да изпитам любов. Чувствам се като в блато", допълни Мира Добрева.