Мирела от "Игри на волята" е страдала от булимия. Красавицата развива заболяването след забележка от съученик преди години и впоследствие открива най-тъмната страна на живота за нея. Допринася много и развода, който преживяват родителите ѝ. Красивата брюнетка минава през истински ад, докато стигне до усмивката, с която неизменно я асоциираме днес.

За последно Мирела е бъркала в гърлото си, за да повърне, миналата година, след "Игри на волята", а ужаса, който преживява майка ѝ и баща ѝ след това признание, е неописуем.

"Много борбен и емоционален човек съм. Минах през булимия. Бях се затворила в себе си. Мислех, че трябва да се самонараня по някакъв начин, но не го направих.

Помня, че в съда ме питаха с кого искаш да останеш, а аз съм едно 13-годишно дете. След години ми казаха, че съм избрала баща си, а аз не го помнех. Майка ми си тръгна от вкъщи. Към днешна дата е по-различно. Първите няколко години поддържах контакт с нея, но не бих казала, че сме имали до момента честен разговор с нея. Не намирам смисъл, не мисля, че нещо би се променило", признава Мирела за най-големия кошмар, който е преживявала до момента в живота си. 

И продължава: "Разводът на родителите ми ме прехвърли към булимията. Не съм говорила по тази тема досега. Заради създаването на перфектното женско тяло в интернет, много момичета имат проблеми, какъвто имам и аз. Тъкмо бях влязла в гимназията и ми трябваше съвсем малко тогава, за да залитна, имах стресирана психика, вкъщи беше кошмар. Тогава едно момче ми каза, че съм качила някое и друго килце и аз го приех много сериозно, не спрях да мисля за това. Прибрах се и спрях да ям, мразех се. След всяко хранене отивах в тоалетната и предизвиквах повръщане. Това продължи почти година. Ти знаеш през цялото време, че не трябва да го правиш, но не можеш да спреш.

Висока съм 1,74 см и сега съм 60 кг., а бях стигнала до 45 килограма. Всеки път, когато напълнеех малко, изпитвах вина, болезнено откровена е Мирела, която днес следят хиляди в социалните мрежи и се впечатляват точно от начина, по който изглежда.

"Целият стрес, който ми се случи, ми повлия много на имунната система. Вкъщи беше истински ужас, аз бях малка, но достатъчно голяма, за да знам какво се случва. Нямаше как да застана между тях, просто ги слушах от другата стая. Един път, имах последен час в училище, баща ми ми се обади, че с майка ми ще дойдат да ме вземат. А те постоянно се карат и се притесних дали няма да се скарат пред всички. Стана ми лошо, схванаха ми се краката, ръцете, от ужас какво може да се случи. И когато дойдоха, вече бях много зле, трябваше да ме закарат директно в болницата. После това започна да ми се случва много често, с години. Спряха едва, след като се поуспокоих, свикнах с развода, с този начин на живот."

Много тежко преживявам провали. Почвам много да се обвинявам. Но осъзнах, че не мога да съм перфектна", прави своята трудна равносметка красивата брюнетка, която наскоро пусна и първата си песен, но признава, че няма намерение да става певица по професия.

"Пея от малка - в училище, по хорове, в читалища. Получавала съм предложения от поп фолка, но не се виждам в такава светлина, със сигурност. Хванаха съм много дини под една мишница в момента, но танците са короната в момента. Музиката ми е била винаги като хоби, не смятам да я превръщам в професия, въпреки че изкарах наскоро първата си песен".

За любимия си човек - актьорът Юлиан Костов, Мирела признава, че е много специален човек, с когото всъщност се познават отдавна, но едва наскоро открили любовта си един към друг.

"Юлиан е човекът до мен. Познаваме се от доста време. И двамата сме от Варна. Досега обаче никога, когато сме се засичали по събития, не сме имали възможност да се опознаем. Това лято обаче, го направихме, на морето. Отне ми някакви часове, за да се влюбя в него. Много силно чувство. Привлече ме това, че той е искрено добър човек, рядък, изчезващ вид. Много е емоционален, показва си емоциите. С него много си приличаме по някои неща. Много ме подкрепя, много е спокоен, не съм се чувствала така никога в живота си."

За финал Мирела призна и за една загуба, която едва ли някога ще може изцяло да преживее - на нейната баба, която губи тази година. "Баба ми е моят герой. Аз много приличам на нея, така ми е казвала и тя. Загубих я тази година. Случи се толкова внезапно, че... още не мога да го прием Имах много какво да ѝ кажа и зная, че тя го знае"./Източник: Лупа.бг