“Когато преди 3 години мъжът ми почина, не знаех на кой свят съм, кой път да хвана, какво мога да предприема. Непрекъснато обикаляне по службите. За съжаление, без резултат. Не искам кой знае какво. Само правата и бъдещето на децата ми да бъдат защитени.”Това споделя 30-годишната шивачка Невин Расим от Хасково. Съпругът  й Селями умира, след като лекарите на два пъти опитват да го спасят - веднъж с изкуствено сърцеи втори път чрез трансплантация. Понеже нямал 5 години трудов стаж, жена му децата му остават без наследствени пенсии.Когато се срещаме, Невин току-що се е върнала от работа и е прибрала от детската градина 3-годишната си дъщеря Айча. Синът Ерем, на 8 г., вече си е у дома след училище.Тримата обитават два преустроени гаража. Въпреки ламината в средата на пода потропва на кухо: от останалите и след ремонта канали за автомобилите. Кюмбето на дърва и въглища вече е започнало да изстива и трябва да се зареди гориво от мазето.“Не мога да си обясня как се объркаха нещата”, връща се назад Невин. Тя и Селями се запознават през 2005 г., скоро след това се женят. Той е от с. Звиница, завършва за зъботехник и си намира работа в Хасково. На следващата година се ражда Ерем.“Аз бях шивачка. Решихме да сме самостоятелни и излязохме на квартира. Наемът беше150 лева, можехме да си го позволим. Лятото имахме възможност и да ходим на почивка. Това сега, разбира се, ми липсва, но вече няма как”, обобщава жената.Спокойствието продължава до края на 2011 година.  “Всичко дойде изведнъж. На мъжа ми взе да му прилошава. Смяташе, че нещо със стомаха му не е наред. Той по принцип не обичаше да ходи по доктори. Тогава си бяхме на село при неговите родители.Бяха го съкратили от работа, а на мен ми свършваше майчинството. През пролетта на 2012 г. все пак реши да се прегледа. Оказа се, че има сърдечна недостатъчност. Нещата освен това били в напреднал стадий. След месец на хапчета го приеха в столична болница. Там бяха категорични - необходима е сърдечна трансплантация”, спомня си вдовицата.До намирането на донор слагат на младия мъж изкуствена кръвна помпа.Гледката е твърде необичайна. От левия му хълбок стърчи кабел, а контактът трябва често да се включва към електрическата мрежа, за да не паднат батериите и да не стане беля. Всеки ден около отвора трябва да се правят антисептични превръзки.“Селями обаче беше добре. Започна да се храни. По принцип той имаше кураж. Не се отчайваше и за миг, беше весел, влюбен в живота, шегуваше се, все едно нищо не се е променило”, уточнява Невин.На втория месец се появява усложнение - стафилококова инфекция. Тя обаче е овладяна.Фамилията се връща отново на село, когато мобилният телефон иззвънява. На 28 юли 2012 г. е намерен донор. Родителите на млад мъж от Пловдив, изпаднал в мозъчна смърт, дават съгласие органите му да бъдат дарени. Сърцето е подходящо за Селями, двамата са на почти сходна възраст и с еднаква кръвна група.На мига се намира автомобил, който да откара болния за операция в София. Присаждането е успешно, макар и възстановяването след трансплантацията да е бавно и мъчително. Налага се дълъг болничен престой чак до 24 септември.След изписването всички вкъщи трябва да ходят с маски. Семейството се премества в къщата на родителите на Невин в Хасково, а оперираният трябва да обитава отделна стая.За самото лечение не се наложило да плащат нищо - нито за скъпоструващото изкуствено сърце, нито за трансплантацията, нито за имунопотискащите медикаменти впоследствие.“На 25 октомври трябваше да бъдем на контролен преглед в София. Ден - два по-рано Селями бе гушнал Айча. Спонтанно му хрумна: “Нека да се снимаме двамата.” Сякаш предчувстваше нещо. Прегледът обаче се отложи за 30-и, лекуващата лекарка била в отпуск. Възнамерявахме по пътя да се отбием в Пловдив. Да се видим с майката и бащата на донора и да им благодарим, че мъжът ми живее втори живот благодарение на тях. Не би, обаче”, въздъхва Невин.На 27 октомври Селями губи и третото си сърце и издъхва в съня си. Внезапно откъснал се тромб запушва белодробна артерия, установява аутопсията по-късно.Ходенето по мъките тепърва започва за вдовицата Невин. Тогава тя е безработна, от борсата получава 180 лева плюс 85 лв. детски.НОИ отказва наследствена пенсия. По закон тя се отпуска само ако починалият над 30 г. има минимум 5 години трудов стаж. А Селями работил 3,5 г. като зъботехник.След смъртта му нямало как вече да бъде закупен и трудов стаж за времето на следването - такива процедури се отнасят само за живите.“Опитвах всичко, за да свържа двата края. Свекърът и свекървата помагаха колкото е възможно - 20-50 лева на месец. Нашите (татко е пенсионер, майка лятото се хваща на кърска работа) също даваха каквото могат. Не исках да съм в тежест някому. Опитвах къщна работа на ишлеме - пак като шивачка, но и при фирмите нямаше работа, спряха да дават. За капак ме лишиха и от помощи за отопление. Оказа се, че заради другите проблеми съм пропуснала подписи в Бюрото по труда”, описва Невин.Тя вече работи като шивачка срещу минимална заплата, грижи се за децата.“Имам само шестици в училище. Най-много ми върви математиката. Когато порасна, искам да стана хотелиер”, мечтае второкласникът Ерем. Айча пък се хвали, че има много приятелки в детската градина и игрите с куклите са им любими.“Общинската дирекция “Социално подпомагане” и отдел “Закрила на детето” образуваха преписка по проблема. Семейството бе посетено на 14 ноември 2014 м.г. Констатирано бе, че доходите на домакинството са крайно недостатъчни, за да бъдат задоволени адекватно потребностите на малките. Те имат лични лекари и са в добро общо здравословно състояние. Становището бе, че трябва да им бъдат отпуснати държавни пенсии”, съобщиха социалните.На заседание на местния парламент в Хасково миналата седмица общинските съветници гласуваха единодушно отпускането на персонални пенсии на децата. Дебат по темата нямаше. Сега решението пътува към Министерския съвет. Там документацията по случая трябва да бъде разгледана. После ще се обяви становището на кабинета - дали да се отпуснат пенсии на децата, или не./24 часа