Малко са кандидатите за двете духовни семинарии в София и Пловдив. 17-годишният Александър Иванов- Максенций вече учи в Пловдивската семинария и призовава младежите да се запишат в духовното училище. Той иска да посочи възможен изход от пътя, който води към бездуховност и безсмислие. Александър потърси контакт с медиите, за да привлече вниманието на своите връстници и да ги призове да изберат учението в Пловдивската духовна семинария пред всички учебни заведения.

Ето част от писмото му до агенция „Мироглед“, в което той призовава  млади хора и от Пернишко, които да изберат Пловдивската семинария като своето училище.

„Църквата няма кадри, които да я крепят, затова, драги, се обръщам към Вас.

Тази година има много малко кандидати за семинарията. От година на година тя увяхва, тъй като младежта не се ползва от нея. А тя, семинарията, за какво служи и има ли нещо полезно, което можем да извлечем за пет години от нея? Нека разгледаме какво беше в моя случай.

Когато татко ми сподели, че има желание да ме прати там, в Пловдивската семинария, аз реагирах малко учудено, защото ми стана странно как така ще ме пусне сам в Пловдив (Този голям град, пълен със своите плюсове и минуси). Първоначално не се съгласих…представях си семинарията като някакъв ад с много строг режим. Но си казах, че щом е Духовно училище няма да сбъркам. Помислих, сетне му съобщих съгласието си! Той остана доста зарадван! Стегнахме се и отпътувахме към бъдещото ми място.

Реално първата седмица ми беше доста чуждо мястото и не предполагах на колко неща ще ме научи животът живян тук. С всеки изминал ден имах чувството, че буквално тъпея. По-късно се запознах с новите си съученици и всичко беше доста красиво. Всеки там е готов да помогне на другите по всякакъв начин. Винаги има някой, който разбира по-бързо учебния материал от друг, и той винаги полага усилия, за да помогне на останалите да разберат преподаденото. Тогава се видяхме и с Ректора на семинарията – един човек и духовник с богат житейски опит, гостоприемен и готов да отдаде душата си за своите чеда (ученици). Тази година съм в 5-ти курс, в класа на Г-н Кяйчев, също доста отдаден човек! Радвам се, че съм тук и ПРИЗОВАВАМ ВСЕКИ, който иска да вкуси красотата на семинарския живот, да постъпи в Пловдивската Духовна Семинария. Няма да сбърка, а напротив – ще види как красотата му ще го плени, ще бъде най-добре подготвен за служител на Светата ни Църква и на Отечеството ни.

Разбира се, нашият живот в семинарията е предимно учене, но не само. Тук се научаваш да живееш пълноценно и разумно! В семинарията често бива да бъдеш далеч от родителите си, липсват ти седмица-две докато не свикнеш с новите хора, именно тогава се учиш да се справяш сам с трудностите на живота, за да бъдеш изградена достойна личност и ревностен християнин. Днес, да бъдеш семинарист е призвание. Призвание, което говори за мъжа много. Знаем, че един мъж трябва да има сериозно поведение, думата му да тежи като олово, да бъде достоен за уважение, а мирските училища не възпитават това, както се и вижда!

http://www.hristiqni.com/novini-ot-balgariya/3684-17-godishen-mladezh-prizovava-vrastnitzite-si-elate-v-duhovnata-seminariya-v-plovdiv#ixzz4GpRChwr6