Три специалности на Пернишкия университет може да минат под ножа.

Европейският политехнически университет, по-известен в масовото съзнание като Пернишкия, от известно време води битка с държавата, съобщава standartnews.bg. Тя с него - също, макар и негласно. По време на управлението на ГЕРБ Народното събрание разреши създаването на университета въпреки известна съпротива от академичните среди, които твърдяха, че още едно висше училище ще дойде прекалено много на България. Въпреки това парламентът даде благословията си и вузът започна да работи в миньорската Мека, обучавайки предимно студенти от чужбина. В последната година той за първи път трябваше да бъде оценен и специалностите му да получат акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). И това се оказа проблем. За който вина носят и дупки в Закона за висшето образование - основно в текстовете, свързани с разкриването и работата на нови университети.

Според изданието Европейският политехнически в Перник се отърва на косъм с оценка 4,01. Държавата може да отреже три специалности в Пернишкия университет. Дали акредитацията ще им бъде отказана, ще стане ясно днес, но вече има становища на експертите, че обучението по тях не трябва да бъде разрешавано. Един от мотивите е например липсата на хабилитиран преподавателски състав, който да подготвя по тези дисциплини. В момента акредитационният съвет е върнал становището на комисиите за доразглеждане, за да се вземе най-добре обоснованото юридически решение. За да стане то факт, за него трябва да гласуват общо 6 от 11-те експерти в НАОА.

Една от специалностите, за които има такова становище, е психология. Още няколко професионални направления чакат за акредитационна оценка, като една от тях е архитектурата. Според експерти на НАОА е неуместно университет, в чието име има "политехнически", да готви психолози.

В действителност обаче още в акта на Народното събрание, с който е разрешено отварянето на вуза, психологията е записана като специалност, в която на вуза е позволено да води обучение.

Драмата до голяма степен се корени в Закона за висшето образование, който на практика позволява на новооткритите висши училища да обучават в неакредитирани направления, докато стане време за първото получаване на акредитацията им. "Има празнина в закона - не може едно утвърдено училище като Софийския университет да полага къртовски труд, ако реши да открива нова учебна дисциплина, а новосъздадените университети да имат права да обучават в каквото си искат", смятат експерти от НАОА. По техните думи обаче в случая въпросът е законодателен, а не в правомощията на националната агенция. Впрочем институционалната оценка, която тя е поставила като цяло на Пернишкия университет, е 4,01 по десетобалната система.

При оценка под 4,00 следва директно закриване

на висшето училище, така че университетът в случая се отървава на косъм. Заради ниската оценка обаче акредитацията му е удължена само до 2016 г., както изисква законът. Така че само след една година той ще бъде подложен на ново оценяване. За сравнение, мнозинството останали университети имат двойно по-високи оценки - над 8, и по-дълъг период на акредитация. Най-близък като оценка до ЕПУ е Колежът по туризъм в Благоевград с оценка 4,49.

Ректорът на Eвропейския политехнически университет проф. Иван Петков обаче смята, че действията срещу университета са целенасочени и незаконни. Вузът дори съди просветното министерство, при това в две отделни дела. Едното е свързано с това, че държавата отказва холограмни стикери за дипломите на първите му абсолвенти. Холограмата по принцип освен защита на дипломата означава и нейното държавно признаване, така че без нея дипломите на младите специалисти си остават само лист хартия. "Стикерите сами по себе си са вече в противоречие със закона", смята проф. Иван Петков. "Той дава автономия на университетите. А това означава, че всякаква външна санкция на държавата като даването на стикери на практика е намеса във вътрешните работи на университета. В случая става дума за студенти, прехвърлили се при нас от други висши училища и изкарали в Европейския политехнически последните две години от следването си. Сега от МОН ни питат как може студентите ни да завършват за 2 г. И на това основание ни отказват стикерите, вместо да проверят коректността на процедурата", казва проф. Петков. "Те не са завършили за 2 г., тъй като са учили и преди това", подчертава той.

Не мога да разбера на кого пречим - ние не сме участници на българския пазар, защото работим основно с чуждестранни студенти. Необходимо е да се разбие митът за многото университети в България", казва проф. Петков.

Пернишкият е завел и още едно дело срещу МОН. "На студенти, приети от нас напълно легитимно, просветното министерство отказва документ, че са такива. По този начин те не могат да получат студентски визи и да започнат обучението си при нас", казва зам.-ректорът доц. Антоанета Христова. По този начин вузът загубил много вече приети младежи от страни като Нигерия и Турция. От самото просветно министерство пък заявиха, че няма да коментират казуса, докато съдът не се произнесе, тъй като са дали всички свои аргументи на магистратите.

Факт е обаче, че проблемите между последния открит у нас частен университет и държавата ще се превърнат в лакмус за откриване на сериозните пробойни.

в закона за висшето образование по отношение разкриването на нови висши училища. Особено когато това се прави главно по политическа целесъобразност. А докато държавата се ориентира как да запълни празнотите, жертва обикновено стават студентите. И имиджът на образованието ни./Стела Стоянова standartnews.bg