Зам.-министърът на околната среда и водите Петър Димитров вчера спря дейността на скандалния ВЕЦ „Пчелина”, изменяйки разрешения лимит за ползване на водата от 89 890 000 куб.м годишно на 0 кубика, съобщава Струма.бг.

Срокът, за който важи забраната, е „до монтиране на затворни устройства на отворите на водовземната кула за напояване, което ще направи възможно водовземане от различни хоризонти на водохранилището или проектиране и монтиране на сифон, който да осигурява екологични води от най-горния слой на язовира, когато водното ниво е под преливен ръб”.

Според доклада на МОСВ фирмата, собственик на централата – „Пауър Туенти Туенти” ООД, така и не проявила желание да коментира установените факти, въпреки че получила официално запитване още през ноември миналата година.

Разрешителното, издадено на фирмата да произвежда електроенергия с лимит за ползваната вода от 89 890 000 куб.м при средна по влажност година, е до 31.12.2021 г., става ясно от доклада. В него разрешеният режим на водовземане е целогодишен, с изключение на периодите от маловодие и периода за размножаване на рибите, а задължението на собствениците на централата е да осигурят подаването на минимално водно количество от 0,541 куб.м/сек. след язовир „Пчелина”, необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на река Струма. Наложен е и режим за равномерно преработване в денонощието на разрешените водни обеми за електропроизводство и задължение за монтиране на измервателни устройства за непрекъснато следене на протичащите водни количества в отводнителния канал след турбините. Поставено е и условие ВЕЦ-ът да работи само при обем на язовира над 53,7 млн. куб.м.

Например отработените води от ВЕЦ-а, които постъпват от изпускател на едноименния язовир и се заустват в Струма, се оказват с много ниско съдържание на разтворен кислород – едва 1,93 милиграма на литър, което води до намаляване на наситеността с кислород на Струма с 30,8%, и то в дълъг участък на реката – чак до вливането на река Треклянска преди гр. Земен.

Дейността на МВЕЦ-а сериозно понижила самопречиствателната способност на реката и я поставила в невъзможност за обезвреждане на биогени и органични замърсители, лишавайки флората и фауната от необходимия кислород. Резултатът бил смразяваща воня на сероводород заради започналото интензивно протичане на процеси на гниене на органичната материя.