МВР се отказва да търси Красимир Станчев - Легионера, за когото се смята, че е ликвидирал шефа на ВИС-2 Георги Илиев. Това споделят разследващи, които удрят на камък години наред в издирването на професионалния убиец.

Срокът на наказателното преследване срещу убиеца на Георги Илиев изтeчe. Това става точно днес, защото давността на престъплението е 20 години, които от днес са изминали. Дори Легионера да бъде заловен, ако наистина той е дръпнал спусъка и ликвидирал Главния, то той няма да лежи и минута в затвора.

Полицаите се опитваха да го хванат цели 20 години, но времето не им стигна и професионалният убиец успя да им се изплъзне. Мафиотската екзекуция на гангстера от Кюстендил се оказа непосилна задача за разгадаване.

Близки до Илиев, криминалисти, висаджии и хора от ъндърграунда са категорични, че няма кой друг да успее да извърши толкова прецизно убийство, и то от такава дистанция. Изглежда, всички знаят кой е ликвидирал Главния, но той не може да бъде заловен.

Легионера е смятан за най-добрия снайперист, който някога е дърпал спусъка за ъндърграунда. От безпогрешния мерник на Легионера се смята, че са покосени мнозина от родния ъндърграунд. Освен убийството на шефа на ВИС-2 Георги Илиев на Станчев се приписват и покушенията на пернишката кримка Васил Горчев-Кьоравия, Илия Павлов, Филип Найденов-Фатик, Степан Рибаков, Евгени Стефанов-Женята, Николай Христов-Данкина, Румен Маринов-Нарциса, Дмитрий Минев - Димата Руснака и на още много.

Георги Илиев, или Главния, бе застрелян на 25 август 2005 година в Слънчев бряг - 10 години след убийството на брат му Васил. Смъртта застига младия и преуспял кюстендилец на 39 години в момент, в който, въпреки че името му се свързва с търговия с наркотици и други престъпления, той има чист бизнес като президент на "ВАИ холдинг".

Мнозина го определят като по-малко харизматичния от двамата братя Илиеви, несговорчив и безчувствен. За Главния футболът е страст, а чалгата - житейска философия. И точно в пресечната им точка куршум от снайпер слага край на живота му. 

"Хайде бе, отпусни я тази душа. Няма за кога. Ела да празнуваме". Това са последните думи на боса на "ВАИ Холдинг", чути в любимото му сепаре в "Буда бар" в Слънчев бряг. Секунда по-късно Георги Илиев се свлича на пода пред смаяните погледи на охранителите си, персонала и клиентите от съседните маси.

Главния е мъртъв. 

Часът е около 23.30, датата - 25 август 2005 г., а Илиев празнува победата на футболния му отбор "Локомотив" (Пловдив) над ОФК "Белград" от първия предварителен кръг за Купата на УЕФА. Последният му разговор е именно с изпълнителния директор на "черно-белите" по това време Емил Наков.

"След това изведнъж спря да говори. Чуваше се суматоха в слушалката. Затворих и го набрах отново, но никой не вдигаше. Десетина минути по-късно разбрах какво се е случило", разказва след години Наков.

Часове по-рано двамата са на трибуната на стадиона в Бургас. Именно там фоторепортерите снимат Илиев за последно жив.

Гардовете на Главния го откарват за рекордните 14 минути до УМБАЛ-Бургас, но лекарите само констатират смъртта му. При аутопсията става ясно, че куршумът е минал до сърцето и е разкъсал основни кръвоносни съдове.

Два дни след убийството служител на близкия хотел "Хризантема" открива част от оръжието в зеления плет на градината. Разследващите установяват, че става дума за два малки лазера, които се използват, за да фиксират траекторията на куршума. Те са закрепени на стативи на стотина метра от "Буда бар" - единият насочен към масата на президента на "ВАИ Холдинг", а другият към съседна, на която той също сядал понякога с приятели. На следващия ден е намерено и самото оръжие - пъхнато в един от близките храсти.

Оказва се, че става дума за скъпа колекционерска пушка - "Аншуц", 22-ри калибър, с патрони "Стингър", които имат т.нар. хидрошоков отвор и предизвикват по-тежки поражения.

Поклонението събира стотици в столичната църква "Свети Георги" на 28 август 2005 г. Веднага след него започват и спекулациите, че Георги Илиев е жив и се крие някъде. Главния е кремиран, а прахта му е разделена на три части. Урна с една част е положена в Централните софийски гробища. Втората е предадена на вдовицата Мая Илиева, която я разпръсва в морето от яхтата "Маями", каквото е и желанието на боса на "ВАИ Холдинг" приживе. Третата част е дадена на майката на Георги Илиев - Невена.

Криминалистите първо се насочват към тялото на едър руснак, намерено на 4 септември с.г. във Варненския залив. Трупът е със закрепени тежести и се подозира, че това може да е снайперистът, който да е убит от поръчителите. Доказателства обаче не са събрани.

Следователите работят по няколко основни версии за екзекуцията на Главния - разпределение на наркопазара в Югозападна България, конфликт на интереси в легалния му бизнес или личен конфликт.

В началото на 2006 г. разследването е спряно за първи път, защото буксува. Няколко месеца по-късно го възобновяват заради нова версия. Полицаите събират информация, че един от известните членове на подземния свят в Перник - Васил Арарски-Райко Кръвта е имал конфликти с Георги Илиев в наркобизнеса. Шефът на "ВАИ холдинг" подозирал, че перничанинът има връзка с убийството на Васил Горчев-Кьоравия, влиятелен в подземния свят в Югозападна България и негов кумец.

Пернишкия наркобос обаче не доживява да бъде разпитан от МВР като заподозрян. Райко Кръвта е убит на 12 октомври 2005 г. в центъра на миньорския град - два месеца след разстрела на Георги Илиев.

Едва 2 години по-късно е събрана нова информация и делото е възобновено, за да бъдат разпитани хора от обкръжението му. Според свидетелски показания Арарски, негово гадже и приятели прекарали част от лятото на 2005 година в база до Слънчев бряг, като трябвало да проучват навиците на Илиев. Разработени били 2 плана. Според единия Георги Илиев е трябвало да бъде застрелян на яхтата си. Има данни, че Райко Кръвта се е снабдил с водолазен костюм и е проигравал плана в едно от несебърските пристанища. Другият план бил да убият боса на "ВАИ холдинг" именно в "Буда бар", където ходел често.

Смята се, че прекият извършител е отличен стрелец от обкръжението на Арарски. През 2013 г. тази версия е възкресена публично от тогавашния главен секретар на МВР Светлозар Лазаров.

"Има данни, че членове на пернишките килъри, които вече не са сред живите, са съпричастни към убийствата на Георги Илиев и Васил Горчев", заявява тогава той.

В медиите се появява неофициална информация, че "данък" от 400 000 лева, наложен от Кьоравия на високопоставен пернишки наркодилър, е в основата на разстрела на Георги Илиев. Това се случва по времето, когато Кръвта влиза в конфликт с босовете на групировката и се заканва, че Перник ще е негова територия.

В началото на 2005 г. един от най-приближените на Арарски - Иван Стойчев-Дилъра, му се обажда уплашен и казва, че Кьоравия иска да му отчита 400 000 лв. от продажбата на дрога, иначе ще го убият. Тогава Кръвта решава да ликвидира Горчев и на 20 януари 2005 г. той е застрелян от снайперист пред хотел "Ален мак" в Благоевград.

Два месеца по-късно Арарски е извикан на среща от Георги Илиев, който го заплашва и унижава през цялото време. Затова и перничанинът решава да си отмъсти. В групата, която организира покушението, влизат и баща му Васил Станков - Бай Васо - обявен от МВР и прокуратурата за лидер на "Килърите 3", и брат му - Румен./Източник: Lupa.bg

Доказателства и за това няма, но не след дълго отмъщението застига и Райко Кръвта.