Пътешествие в света на древността и ориента - това представлява разходката по егейското крайбрежие на Турция.Предстоеше ми за първи път да стъпя в Мала Азия и не знаех какво ме очаква. Макар че досега бях ходила много пъти в Турция."Егейска Турция" - така се казваше екскурзията, организирана от известна столична туристическа агенция. Щях да пропътувам стотици километри по крайбрежието на Егейско море, да се разходя из древни и съвременни градове, да видя две от чудесата на античния свят и да посетя второто по важност светилище за християните по света след Божи гроб - къщата на Дева Мария.Пътешествието ми започна от Бергама, както сега е името на древния Пергамон. Преплувахме с ферибот Дарданелите и се оказахме в древногръцкия културен център. Качихме се с лифт до Акропола. Още преди да видим добре запазените останки от библиотеката, театъра и олтара на Зевс, ни посрещнаха търговците. "Комшулар - файда вар" /От съседите има полза/, "Мараба, комшу" - с тези думи ни приканваха към сергиите си продавачите на сувенири. Така радушно се обръщаха към нас навсякъде из Турция, щом разберяха, че сме българи. Изненадах се, че наред със сувенирните чалми и фесове, под Акропола търговците продаваха и кръстове."Още древните гърци са измислили здравните пътеки", си помислих, когато стъпих в храма на бога на медицината Асклепий. Всъщност сградата е най-старата болница в света. Пациенти ставали само хората, които успявали да минат по дълга 800 метра пътека без патерици и без бастун. Паднат ли, не получават легло. Хитро, приемали са здрави хора, шегувахме се българските екскурзианти. А лечението се провеждало с опиум и психотерапия. Пациентите слушали опиянени проповедите на психотерапевта в специален амфитеатър. А после минавали през тунели, под които течала река. Шума възприемали като свърхестествена сила, а отгоре от специални дупки лекарите им нашепвали, че изцелението им е близко. И до ден днешен реката продължава да тече под тунелите и се чува много отчетливо заради перфектната акустика. Само псхотерапевтите ги няма.Ефес, един от най-важните древногръцки градове в Мала Азия, е следващата ни спирка. След нощувка в посещавания от много българи курорт Кушадасъ, потеглихме натам. Преди да стигнем до Ефес обаче, отидохме до къщата на Дева Мария. Според легендата, Богородица прекарала там последните дни от живота си. Свети Йоан построил каменния дом далеч от хорски погледи, в планината Бюлбюл. Мюсюлмани и християни се стичат на поклонение в тази малка къща и заедно се молят. Защото и за едните, и за другите Дева Мария е божата майка.Четири чучура с лековита вода текат до къщата. Също като в Йерусалим, и тук има стена на желанията. Всеки може да изпише най-съкровенното си искане и да го остави на нея. Хората разказват чудеса, които се случвали край къщата на Дева Мария. През 2002 г. избухнал голям пожар в подножението на планината. Дни наред пожарникарите не могли да го угасят. Появил се силен вятър и огънят се разрастнал бързо. Стихията била толкова силна, че над Кушадасъ, която е само на 25 км, валяла пепел. Когато огънят стигнал до къщата на Дева Мария, я заобиколил. Вятърът утихнал. И огнеборците успели да угасят пожара.В Ефес се намира първата реклама в света. Тя улеснявала мъжете да намерят по-лесно публичния дом. На камък е издялано ляво стъпало. От дясната му страна е нарисувана мъдростта, която сочи пътя към библиотеката. А от лявата - има сърце. То е посоката за публичния дом.Гробът на Св. Йоан е част от задължителната програма за всеки турист. В Ефес светецът написал евангелието.Само една колона е останала от храма на богинята на плодородието Артемида. Тя се намира в блатиста местност и напомня, че там е било едно от най-големите чудеса на древния свят.Малко повече е останало от пищния някога Халикарнаски мавзолей в Бодрум - другото чудо на античния свят в района. Сградата била построена от съпругата на персийския цар Мавзол след неговата смърт, но била почти разрушена при земетресение през 13 век.Бодрум е турската Казабланка. Бели къщи, най-високите от които на три етажа, определят облика му. Днес той е един най-модерните турски курорти, яхтинг център, но и историческо място. Освен Халикарнаския музей, в него се намира и забележителна средновековна крепост на рицари кръстоноци. Той е родно място и на бащата на историята Херодот.След разходка и нощувка в другия обичан от българите турски курорт - Мармарис, се отправяме с яхта по река Далян. Костенурки, които изскачат от кристално чистата вода и се скриват в тръстиката предизвикват любопитството ни. Но това не са гигатските костенурки карета-карета, с които реката се слави. Щастливаец е онзи, който успее да ги види. По пътя си виждаме уникални скални гробници на ликийските владетели. Вкусваме от турската виагра - сини раци. Къпем се в минерални извори и правим кални бани на една от спирките. Докато стигнем до мястото, където река Далян се влива в Средиземно море. Плажът е тъжен, защото е извън сезона, но е по-чист от нашите плажове по време на сезона.На връщане отиваме в близо петмилионния Измир, родното място на Омир. Тук вече попадаме в Ориента. Няма древни забележителности. За първи път виждаме забрадени жени. А пазарът е истинско ориенталско чудо. Изтокът е тънко дело - трябва да се пазариш, за да не обидиш търговеца. А той е готов да направи всичко за тебе. Черпенето с кафе или чай влиза в програмата му. Дори да не купиш нищо, ти благодари.Последната ни спирка е Троя. Посреща ни огромният дървен кон, подарък от Брад Пит, който игра ролята на Ахил във филма "Троя". Продукцията се снимала недалеч, в Чанаккале на Дарданелите. Стигаме и до мястото, където историците смятат, че е описано в омировата "Илиада".След толкова много емоции се връщаме у дома. Щастливи, че сме успели да видим още едно лице на Турция - това, в което история и съвременост, езичество, християнство и ислям живеят в хармония в името на негово величество Туриста. /Албена Борисова, вестник "Труд"