Ричард Овъртън е точно там, където иска да бъде. В слънчев ден и температура около 32 градуса, той седи на стол на верандата на дома си в Остин, Тексас, който построява преди около 70 г., пушейки петата си пура Tampa Sweet за деня. Около него се носи приятната музика на Isley Brothers, а птички чуруликат - на фона на полъха на вятъра в късния следобед, пише profit.bg.

“Чувствам се доста добре днес,” казва Овъртън, наблягайки на думата „доста“, защото всеки ден, прекаран на верандата му в пушене на пури, е доста добър ден за 111—годишния мъж.

Най-възрастният американски ветеран от войните прекарва там по 10 часа всеки ден, когато времето е хубаво. Неговите приятели наричат верандата неговата “сцена.” Там Овъртън седи и размишлява за живота. Неговият, конкретно, е започнал през 1906 г. - същата година, в която е направено първото радиопредаване.

С всяка изминала година темпото на прекаралия целия си живот в Остин Овъртън се забавя. Като млад той е бил войник, пристигащ с кораб в Пърл Харбър, докато черен пушек изпълва небето минути след бомбардировката над Япония. След като се връща от войната, той прекарва по-голяма част от живота си, работейки в магазини за мебели, а след това и в подразделението на Министерството на финансите в Тексас. Той е бил снайперист и е обичал да ловува зайци. “Сега просто си седя тук и си почивам,” казва той, изпускайки дима от своята пура Tampa Sweet. Някои от дните на Овъртън започват още в 3 часа през нощта, като той пие между 2 и 4 чаши кафе, пише Dallas News. След това се разхожда из къщата, за да подобри кръвообращението си, след което пуши първата от 12-те си пури за деня. Ако успее, заспива отново. Всеки ден той няма търпение да види как слънцето изгрява и как кварталът се събужда.

Столетникът е бил женен два пъти. Няма деца. Надживява всичките си най-близки роднини. Има първи братовчед, който живее на неговата улица и трети братовчеди, които го посещават ежедневно. През декември те създават страница в GoFundMe, когато цената на това някой да се грижи денонощно за него на място прави оставането на Овъртън в дома му малко вероятно. Без неговата къща и веранда, те се опасяват от най-лошото. Пет месеца по-късно обаче, страницата в GoFundMe е набрала близо 190 000 долара. Овъртън има двама болногледачи, които работят на 12-часови смени всеки ден. Те му приготвят овесена каша с чаша мляко за закуска, както и всичко от пиле през руло Стефани и пържен сом за обяд и вечеря. Те също така отговарят и за посетителите му, защото най-различни хора посещават постоянно къщата на Ричард Овъртън Авеню. Точно така, на неговия 111-и рожден ден на 11 май, градът преименува улицата. Около 200 души присъстват на партито в двора му и се редят на опашка, за да се снимат с него. Много от тях му носят подаръци, като изискани пури и бутилки с уиски. Това е предпочитаното от него питие — уиски и Кока-кола. Когато болногледачите у му сипват обаче, винаги колата е повече от уискито.

Според братовчедите му той е получил над 40 бутилки с уиски в онзи ден. Сега те са складирани в шкафовете в кухнята, в дрешника в спалнята и в различни чекмеджета. Из цялата къща могат да се видят сертификати, военни медали и снимки на хората, които той е обичал. Има снимки на Овъртън от времето, когато е бил в армията, с широки рамена, изопната кожа и тънки мустаци. Има и снимка с Барак Обама, когато 44-ият президент на САЩ го награждава по време на церемония в Белия дом през 2013 г. Овъртън е бил два пъти там. Той се е срещал със знаменитости, политици, спортисти, като всеки от тях го е питал един и същи въпрос за това каква е тайната за неговото дълголетие. Неговият отговор? Господ и пури. През 2015 г. от National Geographic излъчи кратък документален филм за Ричард Овъртън, заснет от режисьори от Остин.

По времето на заснемането, той е бил на 106 г. и току що е бил подновил шофьорската си книжка. Овъртън спира да шофира малко след това. Наскоро Овъртън влиза за кратко в болница заради пневмония. Преди това имал навика да се разхожда по улицата. Може би ще започне да го прави отново, ако натрупа достатъчно сила. Засега той е доволен от това, че прекарва времето си на своята сцена. Той гледа самолетите, които прелитат над главата му и се чуди накъде ли отиват. Той говори и пее с птичките. Маха на свирквашите автомобили и се взира в дърветата, които е посадил много отдавна. Всичко това, докато пуши пура Tampa Sweet.