Eвдокия Асенова е народен представител в 42-то и 44-то НС. Член е на постоянната комисия “ Образование и наука“. Била е общински съветник и зам.-кмет на община Радомир с ресор „Образование и социални дейности“. Има дългогододишен опит като учител и сугестопедагог.

Каква е оценката Ви за дистанционното обучение в условията на пандемия? Справи ли се системата?

Трудно е да се направи обективна оценка, при положение че няма анализ на резултатите от дистанционното обучение през втория срок на миналата учебна година. За първи път се сблъскваме с подобна ситуация и трябва да отбележа, че образователната ни система реагира бързо и адекватно. Благодарение на всеотдайността и професионализма на учителите, подкрепата на родителите и активното участие на учениците учебната година завърши без особени сътресения, но с неясна ефективност от обучението.
Липсата на електронни устройства и достъп до интернет лиши близо 40 хил.ученици от възможност за пълноценно участие в образователния процес през периода на извънредното положение. Част от учителите срещаха трудности в работата с различните платформи и ресурси за дистанционно обучение. Тези проблеми продължават да стоят и в момента, въпреки усилията на МОН да набави необходимите устройства и да организира квалификационни курсове.

Как , според Вас, ще се отрази на образователния процес неяснотата кога децата ще се върнат в класните стаи?

Образователната система е консервативна, а през последната година нормалното и функциониране бе подложено на сериозено изпитание. Очаква се дистанционното обучение да продължи до пролетта, но учениците не могат да останат затворени до тогава. Обсъжда се и поетапното им връщане в училище. Така че, въпреки усилията на учители, ученици и родители липсата на предвидимост и сигурност ще се отрази негативно на образователния процес. Няма как здравната криза да не доведе не само до икономическа, но и до образователна. Месеците на неприсъствено обучение ще се отразят на резултатите от учебно- възпитателния процес и натрупаните дефицити ще се компенсират с години.

Голямата част от учителите искат да се върнат към присъствената форма на обучение. Други се страхуват. Родителите също са разделени. Дали регионалният подход към дистанционното обучение не е по-подходящ, по мнението Ви, след като и от МОН признават, че електронното образование не може да замени достойнствата на присъственото?

Да, мненията са разнопосочни, което е нормално при тази епидемична обстановка. Управлението на здравната криза не ни създава усещане за сигурност и спокойствие. Липсата на категоричност и разноговоренето по отношение на мерките също води до недоверие, страх и паника. Стана ясно, че децата са естествени преносители на заразата и има сериозен риск за здравето на учителите . От друга страна дистанционната форма на обучение принуждава родителите да преминат на работа от вкъщи или да излязат в неплатен отпуск. А икономическите и социалните мерки на държавата също не са ефективни, така че продължаващо дистанционно обучение ще задълбочава противоречията. Според МОН делегирането на отговорности и децентрализацията при вземането на решения води до по-голяма гъвкавост и обективен анализ на ситуацията в конкретното училище, но би могло да се тълкува и като бягство от поемане на политическа отговорност от управляващите. Според мен директорите не са компетентни, а и не е необходимо те да взимат решения по здравната криза. Дори и при регионален подход, решението трябва да бъде на здравните власти.

Има ли, според Вас, цялостна и обективна оценка на резултатите от дистанционното обучение от пролетта?

До този момент не съм срещала подобна оценка, а и едва ли някой би се ангажирал с такава в контекста на усложнената епидемична обстановка. Още повече, че ние провеждаме дистанционно обучение по учебни програми за присъствена форма. Т.е. образователните стандарти и критериите за оценка не са приложими. Извънредната ситуация наложи и извънредни мерки. Такава е и дистанционната форма на обучение.
Наскоро бе публикуван анализ на Института за изследвания на образованието. Според него две трети от учениците (66%) смятат, че са прекарвали прекалено дълго време пред екрана на електронното им устройство. А родителите на децата от начален етап (I-IV клас) и в пети клас са най-скептични относно повишената мотивация на децата им по време на ученето от разстояние.
Фактът, че и МОН се опита да отстоява максимално дълго време присъствената форма на обучение тази есен говори, че са отчетени недостатъците на он-лайн обучението.

Какви трудности носи за учителите дистанционното обучение и какви за децата съответно?

Ежедневното обучение в дистанционна среда е предизвикателство за всички участници в образователния процес.
Въпреки че целият втори срок на изминалата учебна година премина под формата на дистанционното обучение, не всички се оказаха подготвени за нея. Преди учителите подбираха платформа за онлайн обучение според предпочитанията си, а сега за всички е избран вариантът MS Teams и онези, които не са работили с него, имат нужда от време да свикнат. Голяма част от учениците нямат технически устройства и достъп до интернет. Оценяването на резултатите от обучението, според учителите не е особено реалистично, заради участието и на родителите в подготовката на задачите.
Децата лесно се приспособяват към новите условия. Те прекарват голяма част от времето си във виртуална среда, така че нямат проблем да работят с образователните платформи и интернет ресурси. Но за тях най- сериозен проблем е социалната изолация и липсата на непосредствено общуване с връстници, което може да доведе до психологически проблеми. А дългият престой пред екрана – до редица увреждания на здравето, които за разлика от образователните пропуски не могат да бъдат компенсирани.

Може ли дистанционното обучение да е панацея?

Не. Няма по-ефективна форма на обучение от присъствената. Дистанционното обучение е частично и съпътстващо, не може да замени изцяло традиционната форма. Взаимодействието между учител и ученик в класната стая предполага и емоции, които са невъзможни в дистанционна среда, а са важни за цялостното развитие на децата, особено в началната степен на образование.
Според мен продължителното дистанционно обучение ще доведе до обезценяване на учителската професия, до съществени пропуски в знанията на учениците и до спад на мотивацията за учене.
Но възможността за комбиниране на двете форми на обучение – присъствена и дистанционна/ при разработена методика, утвърдена единна платформа и безплатни ресурси/, ще направи образователната ни система по-адекватна на дигиталния свят, в който живеем.