Най-възрастният пожарникар в Перник Нито Маринов празнува днес 90-годишен юбилей.За празника ще го поздравят пернишките огнеборци - шефове и обикновени служители, които не го забравят за нито един празник. Нито обаче ще празнува със съпругата си Екатерина, синът, дъщеря си и тримата внука.Маринов е започнал като обикновен огнеборец, а по-късно ръководил пернишката пожарна цели 30 години. Днес той е горд с постигнатото в службата, горд е с хората, с които е работил и с младите, които сега навлизат в професията. Защото както сам той казва „ всяка майка пожарникар не може да роди”.Нито Маринов е роден на 29 август 1921 г. в ботевградското село Калугерово. Завършил каменоделския техникум в Кунино, Врачанско. Участвал е в І фаза на Втората световна война и се  сражавал в Косовската операция от 21 октомври до 30 ноември 1944 г.  Натрупал известен опит в професията на огнеборец, през 1949 година Нито се записва в пожарникарската школа и я завършва през 1951 година. От тогава с гордост носи униформата и защитава честта на професията.  И до днес си спомня най-страшните пожари, които с колеги е потушавал. За храбростта си при потушаване огнената стихия на летището във Враждебна е получил почетна значка."Всичко беше обрасло в трева. Беше необезопасено. Имаше мини и бомби. Двама сапьори правили проверка, избухнала мина и ги убила на място", разказва най-старият пожарникар в Перник.Двамата били овъглени, а на летището избухнал пожар. Заради мините и бомбите не допускали никой да припари в близост до бушуващата стихия. Огънят се разпростирал бързо."Шефът ми направи така, че да влезем с едната кола. Наближихме на около 50 м. до пожара. От двамата пиротехници бе останала само коса и кожа", припомня си Нито Маринов.Сред ужасяващите пожари бил и този в Боянския форд. Тъм също плъмците възпламенили необезопасени мини и снаряди. Било много студено. Според пернишкия огнеборец обаче във всяка пожарна кола имало по една дамаджанка с коняк. Давали по чашка на огнеборците, за да се стоплят.Бушуващите пожари не плашели Нито Маринов, по-скоро в него и колегите му изригвало желанието да премерят сили със стихията и да я победят.  Страхът го обхванал при един случай, в който трамвай за малко не отрязал краката на младо момиче. Девойката паднала на релсите, а тежката машина приближавала.  Той сграбчил момичето и двамата паднали в страни от тежката машина.