Големият адронен колайдер започнал все по-често да изпитва необясними проблеми, свързани със загуба на протони в лъчите, циркулиращи по 27-километровия пръстен на ускорителя. Това съобщава сайтът Елементи, като се позовава на доклад на специалиста от ускорителното звено на ЦЕРН Роджър Бейли, изнесен на заседание на Комитета по експерименти на Големия адронен колайдер (LHCC).Учените предполагат, че причината е в „неидентифицирани падащи обекти“ – микроскопични частици във вакуумните тръби на колайдера, с които се сблъскват протоните.Първият подобен случай станал още през юли т.г., когато апаратурата отчела загуба на протони в един от правите участъци от пръстена на колайдера. Това не създало никакви проблеми на работата, но системата за сигурност изключила лъчите.Наред с увеличаването на броя протони в лъчите и тяхната енергия подобни събития започнали да стават все по-чести, а в началото на октомври броят им достигнал 10. Всеки път лъчите били спирани и работата на ускорителя преустановявала за няколко часа.Специалистите се принудили да намалят прага на чувствителност на системата за сигурност, в резултат на което спирането на лъчите се разредило, но не спряло съвсем.Физиците предполагат, че проблемите идват от UFO – неидентифицирани падащи обекти (unidentified falling objects), микроскопични частици, които попадат във вакуумната тръба. Протоните се сблъскват с тях, пораждайки порой от вторични частици.„Въпреки че сега случаите с UFO очевидно са под контрол, те ще представляват проблем, ако увеличим енергията на лъчите“, отбелязва Бейли в доклада си. Той предлага да се направи почистване на вакуумната тръба на колайдера.Големият адронен колайдер – най-големият в историята ускорител на елементарни частици, е създаден от Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) от физици от различни страни на света за получаване на принципно нови данни за природата на материята и за фундаментални физични закони.Лъчите протони в колайдера се движат в противоположни страни по вакуумни тръби (beam pipes). В четирите точки, където те се сблъскват, се намират четири детектора – ALICE, ATLAS, CMS и LHCb, които имат за задача изучаването на последствията от сблъсъците.Създаването на Големия адронен колайдер започва в края на 1990 г., а през септември 2008 физиците пускат успешно протони в двете посоки, но седмица по-късно голяма авария вади един от магнитите от свръхпроводимо състояние.Ремонтът на колайдера и модернизацията му – особено системата  QPS за защита от подобни аварии – отнемат над 14 месеца и гълтат 40 млн. долара.В началото на ноември т.г. експериментите с протони са преустановени и започна сеанс експерименти с оловни йони. Те ще продължат до 6 декември, след което колайдерът ще излезе в „коледна ваканция“. Преустановяването на работата на ускорителя ще продължи до февруари 2011, когато най-скъпият в света физичен уред ще бъде пуснат отново, съобщава РИА Новости./ Dnes.bg