Икономисти и учени алармират за задаващ се невиждан ценови шок по рафтовете в магазините в глобален мащаб. Жестокият метеорологичен цикъл Ел Ниньо се засилва с пълна сила и заплашва да диктува рекордно скъпи храни през следващите две години. Последствията от този климатичен удар ще се усещат чак до втората половина на 2028 г.

Световните пазари се изправят пред перфектна буря. В момент, в който конфликтът в Иран вече изстреля цените на храните до най-високото им ниво от три години насам, веригите за доставки получават „два шока едновременно“. Единият е военен, а вторият се диктува от екстремното време и глобалното затопляне. Новият инфлационен натиск разтърсва централните банки и засилва заплахата, че лихвените проценти ще останат високи. Анализатори от италианската банка UniCredit обявиха официално, че явлението връща „климатинфлацията“ на дневен ред.

Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) потвърди миналия месец, че условията на затопляне в Тихия океан се засилват рязко. Промени в моделите на вятъра тласкат топли води към централния и източния екваториален Тихи океан. Има 63% вероятност температурите на морската повърхност да надхвърлят нормата с над 2°C по-късно тази година

Учените предупреждават, че Ел Ниньо от 2026-27 г. има исторически безпрецедентен шанс да се превърне в „много силно“ събитие. Феноменът, описван неофициално като „супер“ или „Годзила“, носи смъртоносни горещи вълни, наводнения и брутални бури.

Историческата справка е зловеща. Преди повече от век най-тежкото Ел Ниньо предизвика опустошителен глад и суша в Китай, Южна Африка, Бразилия, Египет и Индия, отнемайки живота на милиони, включително над 6 милиона души само в Индия през 1876-78 г. Силни цикли имаше и през 1981-82, 1996-97, 2015-16 и 2023-24 г., но прогнозите на NOAA показват, че сегашният период може да се окаже още по-тежък за реколтата.

Анализаторите от Goldman Sachs прогнозират, че мощта на явлението може да предизвика незабавен скок от 15,8% в световните цени на хранителните стоки. В еврозоната потребителите ще усетят поскъпване от 1,3%. Но това е само началото. Прогнозата на UniCredit за екстремен сценарий чертае загуби от 342 милиарда долара (254 милиарда британски лири) от провалена селскостопанска продукция, което е 14,3% срив в световното производство. Основните стоки могат да поскъпнат с между 10% и 50%. При най-изложените на риск култури – ориз, палмово масло, захар и кафе – шокът на рафтовете може да достигне бруталните от 50% до 100% или повече. Хранителната система навлиза във втората половина на 2026 г. с минимален марж за грешки.

Ел Ниньо променя радикално времето, като според UBS създава регионални печеливши и губещи. Сушата вече удря Индия, където мусонният сезон е изключително сух. Някои райони там са получили едва 25% от нормалните валежи, а централните части – 50%, което застрашава доставките на пшеница, ориз и захарна тръстика

В Югоизточна Азия сушата ще свие доставките на палмово масло. Очаква се сериозен удар и върху реколтите от кафе и какао, като жегите и влагата ще разпространят и болести по растенията.

От друга страна, Южна Африка и северните части на Южна Америка са застрашени от суша, докато Южна Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай са изправени пред риск от тежки наводнения. В Северна Америка влиянието ще е най-силно през зимата, а в Европа ефектът ще се усети индиректно през световните пазари. Драмата се засилва и от факта, че конфликтът с Иран вече доведе до недостиг на торове и енергия, което прави пазара изключително чувствителен към прекъсвания на доставките. Най-тежко ще пострадат страните с по-ниски доходи.

Преди три години Европейската централна банка изчисли, че силно Ел Ниньо вдига цените с до 9%, като тогава соята, царевицата и оризът отбелязаха най-големи скокове. Сега обаче ударът ще бъде много по-тежък. Последствията ще се забавят във времето заради циклите на засаждане и прибиране на реколтата, както и заради логистичните проблеми с нивата на водата в транспортните канали и реки. Крайният ефект върху потребителите ще зависи и от вътрешните държавни политики и стратегии за смекчаване на кризата.