Две седмици и половина преди Съединените щати да започнат мащабна военна кампания срещу Иран, малък кръг от съветници се събраха в Ситуационната зала на Белия дом за серия от ключови срещи, разказва New York Times. Неразкрити досега подробности от този период, извлечени от репортажи за предстоящата книга „Смяна на режима: В рамките на имперското президентство на Доналд Тръмп“, показват как съюзът на Тръмп с премиера на Израел Бенямин Нетаняху и липсата на трайна опозиция от всички членове на вътрешния кръг на президента, с изключение на един, поставиха Съединените щати пред война.

Шест извода от този репортаж:

1. Нетаняху дава подробна насока за война на Тръмп и екипа му в Ситуационната зала.

Седнал срещу Тръмп в Ситуационната зала – място, рядко използвано за лични срещи с чуждестранни лидери, Нетаняху направи едночасова презентация пред американския президент и неговите висши помощници на 11 февруари. Той твърди, че Иран е узрял за смяна на режима и че съвместна кампания между САЩ и Израел може да свали ръководството на Ислямската република. В даден момент той пусна клип, който включва видеомонтаж на лица, които биха могли да ръководят Иран, ако теократичното правителство падне. Сред тях е Реза Пахлави - синът на последния шах на Иран, твърди New York Times.

Израелският лидер и неговите съветници представиха това, което наричат "почти сигурна победа":

- Ракетната програма на Иран - унищожена за седмици,

- Ормузкият проток остава отворен,

- Ответните мерки срещу американските интереси - минимални,

- Мосад - израелската разузнавателна агенция, би могла да помогне за разпалване на въстание в Иран, за да се довърши работата.

Реакцията на Тръмп беше бърза и изглежда одобрителна за повечето в залата. „Звучи ми добре“, каза той на премиера.

2. Служители на американското разузнаване нарекоха сценариите на Нетаняху за смяна на режима „фарс“

Американските анализатори се надпреварваха през нощта, за да оценят представеното от Нетаняху. Заключенията им, направени на следващия ден на друга среща в Ситуационната зала, са категорични.

Първите две цели, посочени в израелската презентация – убиването на аятолаха и осакатяването на способността на Иран да заплашва съседите си, са постижими, заключват служители на американското разузнаване. Вторите две цели, представени от Нетаняху и неговия екип – народно въстание в Иран и замяна на ислямското правителство с нов светски лидер, не са реализуеми. Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф употреби една-единствена дума, за да опише сценариите за смяна на режима: „фарс“. Държавният секретар Марко Рубио коментира: „С други думи, това са глупости“.

Войната в Иран: Когнитивният дисонанс в САЩ и голямата цел на Израел

Тръмп подмина оценката. Смяната на режима, каза той, ще бъде „техен проблем“. Интересът му към убийството на висшите лидери на Иран и демонтирането на армията му остана непоклатим.

3. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс беше най-силният противник на войната и единственият, който представи убедителни аргументи срещу нея.

От всички във вътрешния кръг на Тръмп Ванс направи най-много, за да се опита да спре войната. Той е изградил политическата си кариера, противопоставяйки се именно на този вид военен авантюризъм. Ванс каза на колегите си, че война за смяна на режима с Иран би била катастрофа.

Пред президента и другите му съветници Ванс предупреди, че конфликтът може да причини регионален хаос и безброй жертви и да разбие политическата коалиция на Тръмп. Той добави, че такива действия от страна на президента биха били възприети като предателство спрямо избирателите, които са подкрепили обещанието да няма нови войни. Вицепрезидентът подчерта изчерпването на американските боеприпаси и риска от прекомерни и непредсказуеми ответни мерки. Той също така предупреди за Ормузкия проток и вероятността от рязко покачване на цените на бензина.

Ванс предпочете да не се стига до военни удари, но знаейки, че Тръмп ще действа, се опита да го насочи към по-ограничена реакция. Затова той настоя за употреба на огромна сила, за да се стигне до бърз край на конфликта. На последната среща на 26 февруари посланието му към президента беше директно: "Знаете, че мисля, че това е лоша идея, но ако искате да го направите, ще ви подкрепя".

4. Някои съветници на Тръмп имаха сериозни лични опасения, но се съобразиха с президента

Сред хората от вътрешния кръг на Тръмп никой друг, освен Ванс, не представи убедителен аргумент, за да промени мнението на държавния глава. Министърът на отбраната Пийт Хегсет беше най-ентусиазиран. „В крайна сметка ще трябва да се погрижим за иранците, така че е по-добре да го направим сега“, каза той пред групата на 26 февруари - денят преди Тръмп да издаде последната си заповед. Марко Рубио, от своя страна, предпочиташе продължаващ максимален натиск, а не пълномащабна война. Въпреки това той не се опита да разубеди президента. Сузи Уайлс, която е началник на кабинета на Белия дом, се притесняваше, че Съединените щати ще бъдат въвлечени в конфликт в Близкия изток в навечерието на междинните избори, но не сподели опасенията си относно военно решение.

Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн имаше сериозни опасения относно войната и постоянно посочваше рискове - изчерпване на оръжията, затваряне на Ормузкия проток, трудността да се предвиди реакцията на Иран. Той обаче не зае позиция, твърдейки, че не е негов ангажимент да казва на президента какво да прави. Тръмп, от своя страна, често изглеждаше така, сякаш чува само това, което иска да чуе.

5. Тръмп вярваше, че това ще бъде бърза война, като във Венецуела.

Президентът на САЩ беше убеден, че конфликтът с Иран ще бъде кратък и решителен. Той беше окуражен от мълчаливата реакция на Техеран на бомбардировките срещу ядрените му съоръжения през юни. Влияние оказа и зрелищната акция на командосите, които заловиха венецуелския лидер Николас Мадуро на 3 януари, при която нямаше загинали американци.

Когато съветниците повдигнаха въпроса за възможността Иран да затвори Ормузкия проток, Тръмп отхвърли тази хипотеза. Той прие, че режимът ще капитулира, преди да се стигне до такъв проблем. В същото време му беше казано, че кампанията значително ще изчерпи американските оръжейни запаси, включително ракети прехващачи. Въпреки това Тръмп се базира на по-привлекателна за него информация - Съединените щати разполагат с практически неограничен запас от евтини, прецизно насочвани бомби.

Когато Тъкър Карлсън лично попита американския президент как може да бъде толкова сигурен, че всичко ще бъде наред, Тръмп отговори: „Защото винаги е така".

Това беше интуитивно взето решение от страна на Тръмп

Решението на Тръмп да въведе страната във война не е било продиктувано от оценки на разузнаването или стратегически консенсус сред неговите съветници. То е било водено от инстинкт. 

За разлика от екипа му по време на първия мандат, този път Тръмп е заобиколен от съветници, които го възприемат като велик човек. След завръщането му през 2024 г., след съдебни обвинения, опити за убийство и след като нареди безупречната операция, при която залови Мадуро във Венецуела, хората около Тръмп развиха почти суеверна вяра в неговата съдба и инстинкти, както и в силата му да създава нови реалности. Така всички се довериха на интуицията на президента, завършва New York Times. /Източник: Нова ТВ