Още в четвъртия месец, откакто са в парламента, новите депутати получават неочакван подарък – заплатите от първите няколко месеца от мандата се увеличават с 13,7 на сто и от 1 март основното брутно месечно възнаграждение на народен представител минава за първи път 5500 лв. и става 5616 лв.

Председателят на Народното събрание и премиерът вече ще се разписват минимум срещу 8704 лв., а президентът – срещу 11 232 лв., и то без да се смятат никакви добавки за стаж, научна степен, участия в комисии и т.н.

Увеличението се получава от значителния ръст на тримесечна база на средната заплата в обществения сектор. През септември м.г. тя е била 1646 лв., докато през декември вече е 1872 лв.
Основното депутатско възнаграждение се получава, когато тази заплата се умножи по три. Това е най-високият тримесечен ръст от години, обикновено той е в пъти по-малък.

За сравнение, година по-рано средната заплата в обществения сектор е била 1628 лв., т.е. за последните 12 месеца ръстът е 14,98%. Така увеличението за депутати, министри и президент напълно компенсира инфлацията, която за същия период е 7,9%.

Средната заплата в страната също нараства, но ръстът за последната година е 12,2%, като значителна част от този ръст – 6,1%, отново се е случила през последното тримесечие на 2021 г.

5616 лева обаче е само основното месечно възнаграждение на народните представители, които се разписват за далеч по-големи суми.

Например, всеки депутат без изключение участва в редовна комисия, за което получава по 15% върху заплатата, т.е. само дотук тя става 6458 лв.

Заместник-председателите на постоянни комисии получават по 25%, а председателите на комисии и на парламентарни групи - по 35% отгоре върху заплатата. Например председател на постоянна парламентарна комисия трябва да получава вече по 7581 лв. месечно.

Ако случайно има и научна степен “доктор”, ще получава още 10%, а ако е доктор на науките - и 15% отгоре върху тази заплата, т.е. във втория случай тя би станала 8718 лева.

Всеки народен представител и всеки служител на парламента получава и по 1% върху заплатата си за всяка прослужена година, а специално депутатите получават и още две трети от заплатите си за сътрудници, консултации, експертизи и работни помещения.
В изпълнителната власт заплатите също се увеличават.

Премиерската е равна на тази на председателя на Народното събрание, а на министрите е 30% над основната депутатска заплата, т.е. от 1 март ще е вече 7300 лв.

В страната съществуват ред държавни комисии, регулаторни и други органи и съдилища, в които заплатите са обвързани с тези на депутатите. Например председателят на Конституционния съд получава заплата, равна на средноаритметичната между тази на президента и на парламентарния шеф, или от 1 март ще взема вече
бруто 9968 лв.

11-те членове на Конституционния съд вземат заплати, равни на 90% от тази на председателя. Когато свърши мандатът им, и председателят на КС, и членовете му имат право да се пенсионират, независимо дали са навършили пенсионна възраст, като получават 20 заплати обезщетение.

Комисията за защита на конкуренцията е един от малкото регулаторни органи, в които заплатите зависят пряко от депутатските. Председателят на КЗК например получава месечно 90% от заплатата на председателя на Народното събрание, т.е. вече по 7833 лв. Зам.-председателят на КЗК взема 95%, а членовете на комисията - по 90% от заплатата на председателя. Заплатите в Комисията за регулиране на съобщенията са равни на тези в КЗК.

Повечето регулаторни органи в България обаче са си определили заплатите така, че да зависят от средното възнаграждение в сектора, който контролират, и това е залегнало в специалните закони.

Членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране, които наскоро бяха почти изцяло подменени, например получават заплати, които са три пъти по средната в енергетиката.

Председателят на КЕВР получава 93% от три средни заплати, а членовете - по 80%. По последни данни средната заплата в енергетиката вече е 2695 лв., като се е увеличила с 15,7% в сравнение с предишното тримесечие, или новият ѝ шеф ще получава с толкова процента повече от бившия, т.е. около 7519 лв.

В Закона за БНБ пише, че заплатите на ръководния орган на централната банка се определят в зависимост от средните заплати на ръководителите на търговските банки в страната. Които са тайна за широката публика, но не са тайна за БНБ, тъй като тя има достъп до документите на всички банкови институции в страната.

През 2022 г. заплатата на управителя на БНБ ще е 20 313 лв. месечно, на подуправителите - по 17 411 лв. , а на членовете на управителния съвет - по 5804 лв., е отбелязано в бюджета на централната банка за предходната година. В този за следващата година, който бе публикуван наскоро, пише, че тези заплати не се променят, независимо че били изостанали с 4,31% от средните възнаграждения на изпълнителните директори на търговските банки. Причината е в Закона за БНБ, който повелява заплатите на ръководството на БНБ да се променят само ако надвишат с повече от 5% средните заплати на изпълнителните директори и на членовете на бордовете на търговските банки.

Вместо това БНБ е решила тази година да увеличи средно с 5% заплатите на всички служители на банката с изключение на ръководството. Според Закона за БНБ заплатите на служителите в централната банка не може да са по-ниски, отколкото тези на служители със сходни позиции в търговските банки.
6 опита (без ентусиазъм) за 10 години в парламента да ги замразят или намалят.

Идеята да се намалят или поне да се замразят депутатските заплати се е разглеждала поне 6 пъти от парламента в последните 10 г., но като цяло никога не е била посрещана с ентусиазъм от целокупното народно представителство.

Според правилника депутатите получават възнаграждение, равно на 3 средни заплати в обществения сектор от последния месец на предходното тримесечие. Парите на премиера, министрите, шефовете на държавните агенциите са обвързани с депутатските заплати през 1990 г. с решение №240 на МС. Спрямо заплатите на министрите се определят и тези на кметовете, областните управители, членовете на политически кабинети и т.н.

С възнаграждението на депутатите се обвързва и това на държавния глава с решение на ВНС. Към него през 2003 г. бяха “закачени” и бившите президенти - те получават пожизненото възнаграждение в размер на 60% от това на дейтващия. В момента това важи за Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Петър Стоянов.

Последното предложение заплатите да се намалят бе през август 2021 г. в 46-ото НС. Тогава съпредседателката на ИБГНИ Мая Манолова настоя те да станат 1576 лв., а БСП поиска да се замразят. Нито едно от тях не се прие. Тогавашната парламентарна шефка Ива Митева предложи заплатите на висши чиновници, министри, президент и кметове да спрат да се “развържат” от депутатските, като преди това се преразгледат.

Всъщност искането на левицата за замразяване на заплатите е внасяно няколко пъти и в 44-ото НС. Те настояваха основата да стане 2976 лв. и да започне да се определя спрямо минималната за страната.

В същото издание на парламента избраниците останаха без заплати за малко над 2 месеца. Това стана с решение от март 2020 г., когато за първи път се въведе извънредно положение заради COVID-19. Депутатите приеха, че ще се събират само на извънредни заседания, а заплатите им ще се превеждат като дарения на Министерството на здравеопазването.

Последно депутатските заплати бяха замразени в 41-ото НС по искане на ГЕРБ. И размразени през 2014 г. в 42-ото по настояване на БСП. Тогавашният лидер на партията и парламентарен председател Михаил Миков го аргументира с това, че заплатите в цялата страна се увеличават с изключение на техните.

В първите години на прехода в държавата нямаше нищо по-тайно и секретно от размера на депутатските заплати. Дори цената на кюфтетата в парламентарния стол беше разсекретена по-бързо.