Съдебната практика у нас, при която на транссексуалните се отказва юридически да сменят пола си, без да се излагат достатъчни и обосновани мотиви и без да се търси баланс между обществения интерес и правото на личен живот на молителя, доведе до осъждане на България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), съобщава lex.bg.

Решението на съда в Страсбург идва в момент, в който се очаква Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да постанови чаканото от две години тълкувателно решение по въпроса дали е допустима съдебна промяна на данните в актовете за гражданското състояние на транссексуален. Преди да се произнесе Гражданската колегия реши да сезира Конституционния съд за това какво разбира под „пол“ основният закон, тя постави и въпроси за съвместяването на разбирането на Конституцията за „пол“ с правото на личен живот, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека.

КС обяви, че понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Той обаче напомни на законодателя, че България и други държави са осъждани в Страсбург за нарушаване на правата на транссексуалните, заради липсата на законодателство, предвиждащо възможност за признание на промяна на пола въз основа на регламентирани условия и процедури.

Една година след произнасянето на КС, ВКС все още не е излязло с тълкувателно решение, предстои отново да заседава по делото на 6 октомври 2022 г., а законодателят все така не е уредил процедура за юридическа промяна на пола.

На този фон сега ЕСПЧ се произнася по казуса на транссексуална жена (биологичният пол по рождение е мъжки, но човекът се самоопределя като жена, а в решението си съдът в Страсбург използва единствено женски род) и ѝ присъжда обезщетение от 10 000 евро, тъй като е нарушено правото ѝ на личен живот.

Казусът на транссексуалната жена, която е посочена в решението с инициалите П.Х. (представлявана от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“), започва през 2018 г., когато тя подава молба по Закона за гражданската регистрация да бъдат сменени трите ѝ имена и ЕГН, така че да отговарят на женски пол. Районният съд уважава молбата ѝ и заявява, че докато българското законодателство не урежда юридическата промяна на пола, трябва да се прилага директно чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Стъпвайки на подробни медицински доклади, които показват и че е започнала хормонално лечение, районният съд приема, че П.Х. се определя по постоянен и непоколебим начин като лице, принадлежащо към женски пол, и е уместно да бъдат променени данните ѝ в гражданските регистри.

Прокуратурата обжалва и окръжният съд отменя решението за юридическа промяна на пола. В решението на втората инстанция, така както е преразказано от ЕСПЧ, се посочва, че дори и да се установи, че П.Х. категорично и трайно се самоопределя като жена от юношеска възраст и е започнала хормонални процедури, българското законодателство не позволява промяна на пола в регистрите за гражданско състояние. Окръжният съд изтъква, че полът е биологично състояние от раждането, обусловен е генетично и не подлежи на промяна. Той се позовава в тази връзка на българската конституционна идентичност, която се основава на християнските ценности и е изграждана с векове.

Така въпросът стига до ВКС. Върховните съдии обаче не допускат делото до касация и в сила влиза отказът на окръжния съд да бъдат променени имената на П.Х. от мъжки на женски.

Мотивите, с които е постановен отказът за допускане до касация, са, че втората инстанция се е произнесла в съответствие с практиката на ВКС. Определението е от 13 април 2020 г. (от решението на съда в Страсбург не става ясно от кои съдии е постановено). Само няколко дни по-късно – на 27 април 2020 г., състав на ВКС установи, че е налице противоречие в практиката и по негово предложение беше образувано тълкувателното дело. Съдиите, които са отказали допускане до касация на делото на П.Х., обаче заявяват, че практиката на ВКС, която допускаше юридическа смяна пола е изоставена и вече трябва да се следва решението на Светла Димитрова, Геника Михайлова и Даниела Стоянова (на особено мнение) от 14 февруари 2019 г., което отрича промяна на пола в акта за раждане поради транссексуалност.

Освен това, като отказва допускане до касация, ВКС отбелязва, че дори да се приеме, че е възможна юридическа промяна на пола, желаната от П.Х. физиологична промяна все още не е станала категорична и обективна. Но от друга страна, може да бъде отправено ново искане, когато молителят трайно промени биологичния си пол.

Съдът в Страсбург напомня, че вече се произнасял, че когато отказват юридическа промяна на пола без да излагат достатъчни и обосновани мотиви и без да обяснят защо в други случаи са я позволявали, българските съдии нарушават правото на личен живот на транссексуалните (решение по делото Y.T. срещу България, коментирано и от КС).

Затова се заема да провери дали в случая на П.Х. отказът да смени имената и ЕГН-то ѝ са били непропорционална намеса в правото ѝ на зачитане на личния ѝ живот.

В решението се подчертава, че изискването за достоверност и стабилност на информацията в регистрите за гражданско състояние, както и правната сигурност, оправдават прилагането на строги процедури с цел да се извърши проверка на основните мотиви да бъде поискана юридическа промяна на пола.

Според ЕСПЧ обаче, когато отменя решението на районния съд, втората инстанция на практика само е посочила невъзможността за промяна на имената в актовете за гражданско състояние и е дала тълкуване за пола само като биологичен, и след това просто е заявила, че общият интерес изисква да не ѝ се разреши промяната, въпреки че започнала хормонално лечение.

„Окръжният съд въобще не развива разсъжденията си относно конкретния характер на този общ интерес, а се ограничава до позоваване на съществуващата законова база и на българските християнски традиции. Той реално не претегля общия интерес, от една страна, и правото на жалбоподателката на признаване на нейната сексуална идентичност, от друга. При тези обстоятелства Съдът не може да заключи, че той е обосновал със солидни причини от общ интерес отказа си да приведе в съответствие гражданските регистри с женския пол, към който чувства принадлежност жалбоподателката“, заявява ЕСПЧ.

Съдът в Страсбург отправя и критика към ВКС, който вместо да отчете противоречията в собствената си практика по отношение на юридическата промяна на пола на транссексуалните, е заявил, че зачита само решението на Димитрова, Михайлова и Стоянова, въпреки че след него са постановени поне три в обратен смисъл. „Съдът отбелязва, че ВКС е взел решението си за П.Х. в условията на противоречия в собствената му практика и жалбоподателката може да претендира, че е пострадала от тази ситуация“, се посочва в решението.

ЕСПЧ  подчертава, че фактът, че българският съд не е търсил баланс между личния и обществения интерес в контекста на противоречива практика на върховния съд, е предизвикало уязвимост, унижение и безпокойство у П.Х.

И констатирайки, че ВКС все още не е излязъл с тълкувателно решение, „припомня необходимостта от позоваване на препоръките, издадени от международни органи, по-специално от Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и от Върховния комисариат на ООН за правата на човека, за мерките за борба с дискриминацията въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност, сред които е препоръката към държавите да разрешат промяната на името и пола в официални документи по бърз, прозрачен и достъпен начин“. /Източник: lex.bg