Още един безсмислен изпит. Десетокласниците се явиха на тест, наречен претенциозно Национално външно оценяване, който в крайна сметка не служи за нищо, но за сметка на това хвърли в шок училищни директори, чистачки, непедагогически персонал, които трябваше да разместват и подреждат чинове точно след изборите, за да може изпитът да се проведе.

Всъщност изпитът след 10-ти клас е подигравка с деца и учители, въпреки че на практика бе направен с добри намерения, когато през 2016 година бе приет новият училищен закон. Резултатът от него трябваше да отсее учениците, които минават във втори гимназиален етап. На практика обаче такова отсяване няма.

"Няма смисъл от провеждане на подобни изпити, защото изначално замисълът им беше да открояват кандидати за свободните места в гимназиите. Проблемът обаче е, че има прекалено малко свободни места, а прекалено много гимназии", казва Диян Стаматов, директор на 119-то СУ и шеф на организацията на учиищните директори. Според него единственият смисъл на подобен изпит е в обединените училища до 10-ти клас, които съществуват в някои региони. Единствено при тях се провежда реално класиране на децата, завършващи десети клас, защото дотогава са учили в собственото си село или град, където обучението е до 10-ти клас, и след това трябва да бъдат преразпределени към училище в друг град.

Учители пък са на мнение, че самата учебна програма е направена така, че изпитът в десети клас е по-натоварващ, а матурата е с по-малко учебни произведения, което я  олекотява. "На практика матурата включва 27 произведения, групирани тематично, а повечето произведения на български автори са включени в изпита за 10-ти клас, защото са част от учебната програма в него. Но е недопустимо на матура в 12-ти клас да не фигурира нито едно от стихотворенията на Смирненски или произведенията на Димитър Димов, защото са изучавани в 10-ти клас. Няма нито една глава от "Под игото", казва преподавателят Славомир Томов.

На практика в матурите липсва оценяване на това, което са научили абутирентите през пълния си гимназиален курс, защото не включва изучаваните творби в 9-ти и 10-ти клас, което на практика е цялата българска литература. А напълно безсмисленият тест в 10-ти клас уж оценява познанията им за цялата българска литература, но тази оценка не служи за нищо. Разбира се, освен за помпане на цени на частни уроци и на заплатите на чиновници и псевдоексперти, създали схемата.

Преди 8 години МОН /или по-скоро ГЕРБ като законотворец/ опита да рестартира системата с въпросната промяна на изпити, но така на практика я блокира. Крайно време е сегашното ръководство на министерството да признае поражението на тогавашното и да промени нещата, като отмени част от изпитите – в частност за четвърти и десети клас. Те носят само натоварване на преподавателите и децата и никаква добавена стойност към качеството на обучение. Ако бяха донесли такава, за 8 години щяхме да сме я видели. В същото време непрестанно ни демонстрират образователната система на Финландия, където няма текущо оценяване, нито изпити, и децата им са на челните места по резултати в международното изследване PISA.

Но, разбира се, няма как министерството да направи нещо по въпроса, докато парламентът трае колкото „есетра втора преснота“ /по Булгаков/ и нито един закон, камо ли образователен, не може да бъде променен за краткото време на съществуването му. Сигурно просветният закон ще е последният в списъка, защото за депутатите и без това просветата е на последно място.

Затова децата ще се явяват на безсмислени изпити, ще показват високи резултати, когато поради технически грешка всички получат максимум точки, и с нетърпение ще чакат да се измъкнат от една матрица, която на практика не се вълнува от тях. /Източник: Днес.бг