4 764 447 електронни рецепти с антибиотици са изписани у нас. Данните са от 16 октомври 2023 г., откакто този тип лекарства може да се изписва с е-рецепта, до началото на декември 2024 година, пише Телеграф

Статистиката, предоставена от „Информационно обслужване“ АД показват, че до 31 март 2024 г., издадените електронни бели рецепти, в които има изписан антибиотик, са 1 425 315. До тази дата в България антибиотици можеха да се изписват и на хартиени рецепти. С въвеждане само и единствено на електронните рецепти за антибиотици, което влезе в сила на 1 април 2024 г., са издадени 3 339 132 е-рецепти, в които има изписан антибиотик.

С тази промяна здравните власти опитаха да намалят приема на антибиотици в България и да се спре безконтролното им купуване от аптеките без рецепта.

Ръст от 27% на употребата им

И докато ЕС цели спад на общото потребление на антибиотици с 20%, то у нас пандемията от коронавирус рязко вдига употребата на антимикробни препарати. За пет години е отчетен ръст от 27% в България. Същевременно приемът им в цяла Европа намалява по време на пандемията. Международно възприетата мерна единица за консумация на антибиотици в хуманната медицина е дефинирани дневни дози на 1000 жители на ден (ДДД). В България общата употреба на антибактериални средства е нараснала от 20,7 ДДД през 2019 г., нива почти идентични със средноевропейските, до 26,3 ДДД за 2023 г. В същото време потреблението за ЕС остава 20,09 ДДД.

Доклад на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията от 2023 г. показва, че потреблението на антибиотици все още остава твърде високо в няколко страни от Европа. През 2021 г. най-много антибиотици са приемали хората в Румъния, в Кипър, в България и Гърция. Това превръща тези четири страни в най-големите потребители на антибиотици в Европейското икономическо пространство. Най-ниските стойности на потребление в проучването пък са отчетени в Холандия и Австрия, където дефинираният дневен прием е между 8 ,8 и 8,3 ДДД на 1000 жители през 2021 г.

До 80% от тях се прилагат неправилно

От 50 до 80% от антимикробните препарати у нас се използват, без да бъдат необходими или са приложени правилно. Това е констатирано в проекта на Национална програма за рационална употреба на антибиотици и надзор на антибиотичната резистентност (2017 - 2021 г.). Около 80% от лекарствата у нас се пият извън болницата. Това се случва предимно в детска възраст - при инфекции на гоните дихателни пътища и на средното ухо, при риносинуити и фарингити. В България се приемат антибиотици при остри респираторни заболявания, инфекции на гастроинтестиналния тракт и други състояния, чиито причинители най-често са вируси, които не са чувствителни на антибиотици. Масова практика е да не се извършва антибиограма и антибактериалната терапия се провежда без уточняване антибиотичната чувствителност и резистентност на причинителя, което също е предпоставка за бързото създаване и разпространение на лекарствена резистентност.