Легендарният червен килим от филмовия фестивал в Кан, по който звездите са минавали в продължение на две седмици, получава втори живот в ръцете на модни дизайнери и театрални трупи, пише АФП.

„Продаваме го като „фин червен филц“, а не като „килимът от Кан“, обясни пред АФП Жана Ре, координатор на Réserve des arts – асоциация за управление на отпадъци от творческия свят, на която фестивалът плаща за преработката на килимите си.

"Не продаваме този килим, залагайки на маркетинга, тъй като така или иначе ще бъде продаден на ниска цена. Като го рециклираме, допринасяме за намаляване на въздействието на фестивала върху околната среда“, добавя тя.

Червеният килим от Кан ще бъде продаден за едно евро на килограм или 33 цента на квадратен метър, което е изключително ниска цена. В голям склад, разположен в работнически квартал на север от Марсилия, на брега на Средиземно море, асоциацията обработва всякакви материали, събрани от театри, продуцентски агенции и модни ревюта, преди да ги продаде „на цени, три пъти по-ниски от пазарните“, уточнява Бони Геспин, отговорник по продажбите.

„От килима на Кан правим класически дамски чанти, но също и чанти за бутилки вино, шапки, калъфи за очила, доста уникални артикули“, обяснява Елза Рамуни-Йордикян, клиент на Réserve des arts и секретар на асоциацията Les Nippones, която вече няколко години използва големи части от прочутия килим. В изложба, озаглавена „Облечи се като филмова звезда“, тя току-що представи в Марсилия своите творения, изработени от килима за 2024 г.

„Фактът, че идва от известен фестивал и се рециклира в региона, за нас има смисъл“, обяснява Елза Рамуни-Йордикян. „Този килим не е непременно с невероятно качество, но именно затова го използваме.“

Според тридесетгодишната жена производството на този вид синтетични материали никога няма да спре, затова трябва да се намерят начини те да се преработят.

От последния фестивал в Кан, който се проведе между 13 и 24 май, бяха събрани парчета от килима с общо тегло 1,5 тона, които са били подменяни ежедневно, както и дървени летви, плакати, пластмасови покривала. В един ъгъл на склада няколко палети с късове от червения килим още чакат своята съдба, опаковани в черни найлонови чували.

Пробит на някои места, белязан от стъпки или следи от обувки, лепен с тиксо, понякога с мирис на влага, той вече е преживял много. Но клонът на Réserve des arts в Марсилия разполага с петима служители, които почистват килима, преди да му дадат втори живот.

„Работейки с нас, Кан приема да увеличи малко бюджета си, защото нашата дейност и опит струват повече от машините за рециклиране. Ако не бяхме ние, те просто щяха да нарежат килима и да го предадат за преработване в пластмаса“, обясни Жана Ре. /Източник: БТА