От 1 септември до 30 ноември тази година българите, осигурени във втория пенсионен стълб, ще имат възможността за първи път сами да определят инвестиционната стратегия за своите спестявания. Промяната е ключова стъпка към въвеждането на дългоочаквания мултифондов модел, който официално ще заработи от 1 януари 2027 г., предаде БГНЕС.

Досега средствата на всички осигурени в универсалните пенсионни фондове (УПФ) се управляваха по един и същ начин, независимо от тяхната възраст и хоризонта им до пенсиониране. От началото на 2027 г. този единен подход остава в миналото.

Всеки фонд ще бъде разделен на три специализирани подфонда с различен рисков профил и потенциал за доходност. Първият е динамичен подфонд, насочен към търсене на по-висока доходност, като до 90% от активите му могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход (например акции). Той е най-подходящ за по-млади хора, пред които има дълъг период на натрупване.

Вторият е балансиран подфонд - предлага умерено съотношение между риск и сигурност на инвестициите.
И третият е консервативен подфонд - фокусиран изцяло върху запазване на натрупаните средства чрез инвестиции в нискорискови инструменти, този портфейл е предназначен за хора, на които им предстои скорошно пенсиониране и не могат да си позволят пазарни сътресения.

В тримесечния период от началото на септември до края на ноември 2026 г. всеки осигурен за втора пенсия ще може да подаде заявление към своето пенсионно дружество и изрично да посочи в кой от трите подфонда желае да се управляват парите му.

Важно е да се отбележи, че този избор е право, а не задължение. Ако едно лице не заяви изрично предпочитанията си, законът е предвидил служебно разпределение (т.нар. избор по подразбиране), което ще се извърши спрямо възрастта до края на 2026 г:

Хората до 50-годишна възраст автоматично ще бъдат насочени към динамичния подфонд.

Осигурените над 50 години, но на които им остават повече от 3 години до пенсия, ще преминат в балансирания подфонд.

Хората, на които им остават по-малко от 3 години до пенсиониране, ще бъдат разпределени в консервативния подфонд.

Веднъж направен или служебно определен, изборът не е доживотен. Осигурените лица ще могат да променят инвестиционната си стратегия и да се местят от един подфонд в друг веднъж на всеки 12 месеца.

Идеята за въвеждането на мултифондовете се обсъжда от години от финансови експерти и икономисти като логична еволюция на българската пенсионна система.

Съществуващият досега модел имаше един основен недостатък: той прилагаше усреднена, силно консервативна инвестиционна стратегия за всички. Това означаваше, че парите на 25-годишен младеж в началото на кариерата му се управляват със същата предпазливост като тези на 60-годишен човек. Този подход силно ограничаваше възможността за постигане на по-висока доходност през дългосрочния 40-годишен период на натрупване.

С промените в Кодекса за социално осигуряване се целеше отстраняването на този дефект и доближаването до най-добрите европейски практики. Философията на реформата се гради на принципа на жизнения цикъл – когато до пенсия остават десетилетия, човек може да си позволи по-висок инвестиционен риск, който исторически носи по-добра доходност и помага за преодоляване на инфлацията. С наближаването на пенсионната възраст този риск задължително трябва да се намалява, за да се гарантира, че събраната сума няма да бъде стопена от внезапен срив на финансовите пазари.

Очакванията са, че въвеждането на мултифондовия модел ще доведе до съществено повишаване на дългосрочната доходност на спестяванията и по-висок коефициент на заместване на дохода след пенсиониране. Успоредно с това, реформата носи и друга добра новина за осигурените – таксата, която пенсионните дружества удържат от всяка осигурителна вноска, ще продължи да намалява поетапно от настоящите 3,75% до 2,10% към 2036 г.

Официалният старт на реформата беше заложен за 1 януари 2027 г., за да се даде достатъчно технологично време за приемане на подзаконовите актове, адаптиране на ИТ системите на фондовете и провеждане на разяснителна кампания сред населението. Така тази есен българите най-накрая ще получат реални лостове за управление на своето финансово бъдеще.