Как ще се отрази на размера на пенсиите отпадането на дохода за "трите златни години" при изчисленията? Анализът сочи, че новата методика е много по-изгодна за мнозинството от пенсионерите и най-вече за бъдещите, твърдят от Националния осигурителен институт (НОИ).

Съществуват ли обаче изключения и ще има ли хора, които ще бъдат ощетени, ако не си направят добре сметката? Вижте изчисленията, направени от "Банкер".

Оказва се, че в общия случай средният размер на пенсията, изчислена на базата на "старата методика" ще е с близо 27% по-нисък от размера на новоотпуснатите пенсии, изчислени по "новата" схема. При изчисление на индивидуалния коефициент разликата е с около 24 процента. Важно е да уточним, че за пенсиите за осигурителен стаж и възраст разликата между "стара" и "нова" методика е изключително голяма - близо 69%.

"Старата" или "новата" методика е по-изгодна

Припомняме, че с изменения в Кодекса за социално осигуряване, обнародвани миналата година беше регламентирано, че до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, бъдещите пенсионери ще имат право да избират дали размерът на пенсията им да бъде определен с индивидуален коефициент.

 Така могат да изберат дали при пресмятането на пенсията им ще бъде включен доходът от т. нар. "три най-добри години", както се правеше при изчислението на пенсиите , отпускани до началото на 2019-а. Става дума за това, че при изчислението на пенсията по "стария" начин се вземат предвид брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера - преди 1 януари 1997 г., или за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж за периода между 1 януари 1997-а и края на 1999 година.

Тук е момента да отбележим, че в 6-месечен срок от влизането в сила на промените, бъдещите пенсионери с подадени заявления за отпускане на пенсия, могат да упражнят правото си на избор по коя от двете методики да се определи индивидуалния им коефициент, респективно размера на пенсията им. Това обаче може да се случи само един път.

"На лицата, които не са вписали в заявлението си за пенсия , че желаят индивидуалният им коефициент да бъде изчислен по "старата" методика и не са представили необходимите за това документи, той ще се изчислява само по "новата" методика", допълват от НОИ.

Около 32 000 пенсионери заложили на "старото"

Данните от информационната система за отпусканите и изплащани пенсии към 1 юли 2020 г., сочат че около 1/3 от всички лица, на които е отпусната пенсия в изминалата година и половина, са поискали стойността на индивидуалния им коефициент да бъде изчислен по "старата методика" - общо около 32 000 души. Това се е оказало по-благоприятно за тях - средното увеличение на индивидуалния коефициент за лицата от тази - първа група е 15,3%, а средният основен размер на пенсията им е 408,01 лева.

Оказва се, че най-голямо увеличение има за хората с пенсия за инвалидност поради общо заболяване (18,7%), но за тях средният размер на пенсията е 311,06 лв. - значително по-нисък от посочения общ среден размер. Това е така, защото тези хора имат по-малка продължителност на осигурителния стаж и при изчисляване на размера на пенсията им участва доход за по-малък брой години.

"Всяка промяна в обхвата на референтния доход води до по-големи изменения в стойностите на индивидуалния коефициент, отколкото за лицата, размерите на чиито пенсии са изчислени с доход за по-продължителен период от време", обясняват разликата от осигурителния институт.

Новата методика облагодетелства почти всички

До момента 45 632 бъдещи пенсионери са избрали пенсията им да бъде пресметната по този начин. Това е броят на хората, които вече имат определен действителен размер на пенсията и той е по-изгоден за тях в сравнение с този, който биха имали, ако бяха избрали да включат в сметката и "трите си най-силни" години.

"Интересно обстоятелство е, че средната стойност на индивидуалния коефициент на лицата от тази група е по-висок с 24,2% от този на първата група (32 410 лица). Изключение правят само пенсионерите с пенсия за инвалидност. Това потвърждава очакванията, че отпадането на дохода за т.нар. "три най-добри години" преди 1997 г. и за периода 1997-1999 г. по принцип е по-благоприятно за бъдещите пенсионери, отколкото запазването им", обясняват експертите.

Така в крайна сметка се оказва, че винаги ще има хора, за които включването или изключването на този тригодишен период ще влияе в посока надолу или нагоре на пенсията. Въпреки това разчетите показват, че ефектът ще бъде благоприятен за повече от половината от бъдещите пенсионери./БЛИЦ