Едно мнение на Анелия Иванчева от vsekiden.com

Трусовете в Чили тези дни ме подсетиха да попитам знаете ли кое е най-силното земетресение в България? Пернишкото, разбира се, защото земетръсът на 22 май 2012 г. беше най-скоро. От тези, които наистина се усещат, а не от другите, които сеизмографите само регистрират, а хората се сещат, че са ги „усетили", едва когато видят заглавия с глаголи „разтърси", „разтресе" и „разлюля" - любимите у нас.

В кръга на шегата, на мен Пернишкият разлом ми е любим. Винаги като чуя за „страшното пернишко земетресение" с магнитуд 5,8, и се сещам за шопа, според когото от Витоша по-високо няма, а от Искъра по-дълбоко не съществува. И перничани така смятат за „своя" земетръс.

Не ми се обяснява пак, че на когото му се е напукала къщата, не американският сеизмолог Чарлз Франсис Рихтер е виновен, а някой местен „архитект, проектант, строител" - любител, пък бил той може би и с прякора „Рихтеро" или „Магнитудо".

Сетих се за пернишкия могъщ земетръс тия дни заради Чили, където при трусове със сила под 7 по Рихтер не си правят труда да тичат навън, а под 6 изобщо не стават от масата или от дивана. Нищо че преди ден нашенска информационна агенция разпространи, че 4,8 ги е „разтърсило". То у нас такава земна сила не ни „разтърсва", та камо ли в Чили.

Не ми се занимава пак да припомням и абсолютно верните максими на сеизмолозите по света и у нас, че където е тресло, пак ще тресе и че разрушенията и жертвите са право пропорционални на некачественото строителство. Както и за факта, че горе-долу всяка 1 от 10 - в най-добрия случай, постройки у нас е рискова при земетресение. Тия работи ще си ги говорим, когато пак някъде у нас друсне малко по-силничко.

Моята външна врата на апартамента блокира при Пернишкото земетресение и понеже се отваряше навътре нямаше как да я „избием". Наложи се да използваме металния як ръжен от камината, та да я изкъртим като с лост и да излезем. Сега вече съм взела мерки това да не се случва. Но го направих веднага след земетресението. Защото иначе щях да се сетя пак едва когато нов трус удари. Тогава ще се сетим и за застраховките, и за плановете за евакуация, и за други „ала бала" неща, за които забравяме, след като ни мине страхът от изпитаното земно люлеене.

Е, точно за земетръсния страх този път ми е думата. За това, че в Чили и при земетресение от 8,2 - това скорошното, със „затихващи" още вторични трусове със сила 6-7, някак си спокойствие цари. Може и да не е така, все пак Чили е далеч, а от Перник половин Витоша ме дели, но в сегашното „глобално село с глобални връзки" всичко се научава.

А и защо да не се сравняваме с чилийците? При тях е най-силното на света регистрирано земетресение засега - 9,5 по Рихтер през далечната 1960 г. При нас пък е най-силното за континентална Европа - 7,8 при Крупник през още по-далечната 1904 г.

Както и да се сравняваме обаче, със сигурност „земетръсните тренировки" при чилийците са по-редовни и са се научили как при трус от 8,2 преди дни и последвали още силни, да дадат само 6-7 жертви. Не обичам много черния хумор, но пък съм убедена, че ако, не дай Боже, на наша територия ни застигне земетръс със сила 7-8, поне половината от жертвите ще са от страх.

Така че, да не им завиждаме на чилийците, че са „по-тренирани", а да си вкараме емоциите в релси, все пак сме разумни същества.

Вярно е, страхът от земетресение е естествена реакция на човека. Но пък според психолозите и дори психиатрите е и сигнал, който може да ни предпази от подобна ситуация в бъдеще. Като ни накара да се подготвим за нея. Примерно като не мислим кой „гад" е виновен, че нас ни клати, а да заключим чрез мозъчна дейност, че земетресенията са естествен природен феномен и тяхното случване ни помага да ги приемем като част от реалността.

Също така да запомним, може и да си го запишем, че пак според психиатрите „невротичният страх по време на земетресение се появява при хората, които имат проблем с контрола върху житейските обстоятелства". А това, което можем да направим, е без истерия винаги да сме готови за бъдещи земетресения. Не само с прословутата „чанта за земетръс", макар че съществуването й в най-близкия до външната врата гардероб също тренира положително психиката ни.

Подготовката е в това да приемем, че земетресенията не са невиждана изненада, и тогава поне няма да изпадаме във вцепенение и пълен блокаж, когато се разклати полилеят дори и от течение при отворен прозорец.

Да се страхува от непознатото и неразбираемото, е присъщо за човека. Дори и на съвременния, а не на пещерния. Но за разлика от зората на човечеството сега все пак сме понапреднали. Както тогава - така и сега, колкото и днес да не ни се вярва, само природата единствено може да се разпорежда с нейните си неща.

Но пък ние сме в ерата на информирания човек. Така че, страхувайки се вътрешно от земетресение, външно да му видим сметката, като научим всичко за него. На теория, а и с гледане - по телевизията, в интернет, да се запознаем с Негово Величество Земетръс. Та когато ни се случи и на живо да се „ръкуваме" с особата му, да се държим, ако не изискано, то поне така, че да не се вкараме сами в смъртоносните му лапи.

А за онези, които за нищо на света не искат и да помислят, че земетресението е нещо нормално не само в Чили, а и у нас, препоръчваме медикаментозно лечение. Диагнозата докторите я имат - фобийно тревожно разстройство, като не е само към земетресение. И наистина се лекува с хапчета. Специалистът ги изписва на тези, които не могат да приемат, че и земните трусове са реалност. Като например реалността блондинка да ти прасне колата на паркинг поне два пъти и да продължи с опитите да се паркира. /vsekiden.com