Бандитски апетити към бизнеса й и стара смъртна присъда за нейния благодетел Йордан Йорданов-Жъчката – причината за смъртоносната провокация?Трагичната развръзка на екшъна на магистрала „Струма”, при която загина екслегионерът Николай Чивиев, може и да е случайна сама по себе си, но самият инцидент, довел до нея, почти сигурно не е случаен. Това установи проучването на „ШОУ” през изминалата седмица, пишат БЛИЦ и "Шоу".Вярно е, че с издирването на убиеца Емил Чачев – Ембака се е заело цялото братско войнство на бившите легионери. Оказва се обаче, че хората на честта, захванали се да изпълнят дълга си и да въздадат възмездие за пострадал техен брат, съвсем не са се втурнали да действат като ловци на глави, както бе набито в главата на масовия консуматор на медии досега.Първата изтекла информация за начина, по който действат легионерите, е от роднинския кръг на убития Николай Чивиев, който също се е заел да издири килъра. Според източника ни, задача №1 на близките му и на бившите професионалисти от Френския легион е да установят защо изобщо се е стигнало до този смъртоносен конфликт. Причината е, че според едните и другите смъртта на Николай е абсурдна. Роднините на Чивиев са озадачени. Те са убедени, че той е бил толкова подготвен и „преподготвен” през дългите години в изпълнение на специални мисии, в които е участвал, че е изключено да попадне случайно в смъртоносната за него ситуация. Още повече ситуация, която сам да предизвика. И най-вече ситуация, в която да не се ориентира, когато възникне опасност за живота му. Според тях е необяснимо, че боец като Николай, който е в състояние да обезвреди не един, а няколко нападатели, може да се остави да бъде убит с камък.Основен двигател в отрезвяването на първоначалните роднински страсти за мъст в името на методичното разплитане на проблема е не кой и да е, а братът на убития Николай – Стефан. И неслучайно.Стефан също е служител в „системата”Той е и връзката на фамилията с легионерите, които трябва да изпълнят братското „заклинание”.Нашето издирване пък се натъкна на мистерията защо на телефона на брат му се обажда... жена, която твърди, че не е чувала за никакъв Стефан, след като на същия номер с него е разговарял човек от службите около погребението на Николай!?Засега роднини и легионери събират информация за Емил Чачев-Ембака - кой е той, защо тръгва към сблъсък, от който нищо няма да спечели? Естествено, задават си въпроси. Като този: селски местен бандит ли е Ембака, какъвто се опитват да го изкарат? В чекмеджетата на по-висшестоящите полицейски началници и разработчици има доста по-различна информация за него, освен публично известната, клоняща към нула, колкото са и символичните му задържания и символичните му присъди.Към 2000 година Ембака все още е неизвестен чирак в ъндърграунда. Закрилян първоначално от големия бос в Санданско Васил Маникатов-Маниката, който в момента гние в гръцки затвор за трафик на дрога. Много скоро подрастващият бандит Емил Чачев се преориентира към неизвестната публично, но зловеща Лешнишка група, кръстена на родното му село Лешница. Проблемът е, че тази група воюва с биг боса в цяло Санданско – Маниката. Ембака се лута известно време между замрялата вече Тополнишка група и конкурентите й от Лешница. Окончателно се прилепва към по-мощната - Лешнишката банда. Към онзи момент групата се държи от някой си Стоян. Той и групата му тогава обаче са толкова силни, че държат в ръцете си не само местни обекти и други „дойни крави”, но и плажа на Созопол в района на Градините, въпреки воя на известните вече местни групировки.Как е възможно да се случи всичко това?Според аналите на висшите етажи в борбата с организираната престъпност, Сандански е уникален град, в който големите групировки не командват парада. Могат само да си сътрудничат с местните банди. В това отношение паралел може да се направи само с еманципирания от големите групировки Перник. Неслучайно между двата региона се завързват „братски връзки”. Колкото и да е парадоксално, връзките на по-малкия „брат” с родов корен в Лешница, притежава по-опасните връзки с големите началници на върха. В един момент наблюдаващите разработчици установяват, че Лешнишката група е много сериозно подчинена на групата на зловещия Маймуняка и в тази връзка на още една друга, още по-зловеща група, която също му е подчинена. Колкото и невероятно да звучи, става въпрос за групата за мокри поръчки по линия на ВИС – „Дракон”, поверена на Маймуняка. Името й идва татуировките на седем-осем млади момчета с изрисуван дракон в интимна част на тялото, по която са се разпознавали в условията на конспирация.Ембака междувременно израства в йерархиятаПостепенно той овладява Лешнишката група. Вече е длъжен да бъде враг на Васил Маникатов-Маниката. Назрява война между неговата банда и групата на Вранчо - човек на Маниката, който днес е вън от играта, зад решетките на гръцки затвор по обвинение за наркотрафик в особено големи размери. Идва и убийството на Вранчо. Обвиненият за екзекуцията е Емил Чачев-Ембака. Тотално оправдан. Така и не става ясно дали той е изпълнителят, поръчителят или... човекът, който мистериозно си е извоювал статута на персона извън всякакво подозрение.Статутът на Ембака е доста особен. От една страна, той се спряга като човек на Маймуняка и неговата килърска група. Според разработчиците му и мълвата, че килърът на Легионера участва в някои мокри деяния на въпросната група.След смъртта на Маймуняка го поемат пернишките групи. Първоначално Райко Кръвта, с когото реализират доста успешни удари в Сандански и целия Пирински регион.След като и Кръвта отива в отвъдното, Ембака става ортак с другия пернишки екшън герой - Пуйката. Също куп съвместни акции, които нямат нищо със сегашните три смешни обвинения срещу Чачев, естествено, завършили три на нула в негова полза.Остава да се проследи още една хипотетична връзка на Ембака - тази със злополучната благоевградска фирма „Агромах”, строяща участъка от АМ „Струма”, на който Легионера намери смъртта си. Компанията се пръква по времето на царя. И по-точно в периода, когато вицепремиер и министър на регионалното развитие и строителството в неговия кабинет е бившият кмет на Благоевград Костадин Паскалев. В краткия период на неговото министерстване новосъздадената „Агромах” получава изгодно кредитиране за летящ старт. Много скоро получава и апетитна хапка в изграждането на участъка Перник-Дупница. Следват поръчки в строителството на участъци от пътя до „Предела”, до ГКПП – Станке Лисичково, и т.н. Само последната поръчка, която далеч не е най-голямата, е на стойност 10 млн. лв. Според информацията на източниците ни, в кредитирането на фирмата участва с живи пари и живо участие местният легендарен ъндърграунд бос Йордан Йорданов-Жъчката. Той е „брат по оръжие” на още по-легендарния биг бос - Дмитрий Минев-Гурвата. Последният се прочу не толкова с тъмното си минало, колкото с изпълнената вендета в самия залез на живота си. При споменаването на имената им потръпваха дори високопоставени кримки по трасето от Благоевград, та чак до Варна. Гурвата също се оказа човек на честта. Издаде смъртна присъда за човека, който в качеството си на шофьор затри в нелепа катастрофа сина му Дмитрий Минев-младши. Цяла година към свърталището на Гурвата – хотелът му край село Селище по пътя за границата, се извървяха куп парламентьори,предлагаха какво ли не, само и само да отмени вендетата Гурвата като човек на честта остана непреклонен. Присъдата бе изпълнена година по-късно. Наетият от него килър изпразни цял пълнител в главата на обречения шофьор, причинил смъртта на сина на Гурвата, макар и неволно. Страховитият поръчител дори не направи опит да се крие и оправдава. Като човек на честта, предпочете да доубие зад решетките на следствения арест със свръхдози дрога и без това разкапаното си тяло от дългогодишната употреба на наркотици, преди да бъде изправен пред съда. Неговият брат по чест Йордан Йорданов-Жъчката избира друг път. Загърбва миналото си и излиза на светло. Продава супероборотната си бензиностанция на входа към Благоевград на „Лукойл”, става официален представител за региона на маститата компания и се заема да твори благотворителни жестове. Миналата година дори е обявен за герой, след като спасява от сигурна смърт четирима тийнейджъри, които измъква със собствените си ръце от колата, потънала във водите на река Бистрица след зверска катастрофа.По всичко личи обаче, че миналото не е забравило ЖъчкатаПреди години той влиза в жесток конфликт с пернишките групировки, които дори почват да кроят планове за убийството му. След време Жъчката спасява от сигурен фалит закъсалата междувременно фирма „Агромах” с наливането на оборотни пари от собствения си джоб. С това налива още една причина да бъде премахнат. Времето обаче тече, нравите се менят, пиринският Маджо остава жив и здрав. „Агромах” просперира и се превръща във все по-голям трън в петата на пернишките групировки. Те също имат мераци към апетитните участъци по трасето на автомагистрала „Струма”, които „фирмата на Жъчката” е обсебила...Дългата прелюдия е необходима, за да стане ясно, че именно „мътната” история на солидната днес фирма „Агромах” е възможната първопричина за смъртоносния инцидент на АМ „Струма” край село Левуново.Накратко. Според „статистиката на мълвата”,убийството на Николай Чивиев е шестият смъртоносен инцидент със служител на фирма „Агромах”Според източниците ни, това не е случайно. Още повече че в момента въпросната фирма работи и се разпорежда за неопределено време в стратегическия южен район, на крачка от гръцката и македонската граница. Нещо, което подземните групировки знаят как да осребрят и дори да позлатят. Именно затова перничани не могат да преглътнат поредния горчив залък и преминават към хард действия, за да дискредитират и създават проблеми на омразната им „Агромах”. Този път „подизпълнителят” на провокацията е старият им приятел Емил Чачев-Ембака. Според анализаторите ни, задачата му е била да предизвика шумен скандал, но не и смърт. Абсурдно е според тях бившият легионер и главен охранител на участъка да не знае и разпознае кой е Ембака. Така че случайният инцидент със случаен нарушител е изключен.Изводът, който се налага от само себе си, е, че смъртоносният скандал е планиран по сценарий. С „малката” подробност, че сценарият не е предвиждал смъртта на Николай Чивиев. Това обяснява и последвалите нелогични действия на Ембака. Това обяснява и фактът, че убиецът мълниеносно е намерил начин да се покрие. Вероятно зад всичко това се крие логистичният гръб на пернишките бандити, които са изпратили мистериозната втора кола, следваща тази на Емил Чачев, вероятно да наблюдава развитието на събитията и да му осигури оттеглянето при евентуален неблагоприятен развой. На задочните опоненти, че провокация не се прави с жена и дете в колата, източниците ни задочно отговарят, че точно така се прави. Защото именно присъствието на семейството му в автомобила със сигурност може да донесе само бонуси на Ембака при всякакво неблагоприятно развитие на провокацията.Според бившите разработчици на крупния бандит Емил Чачев, най-добре е издирващите го ченгета и легионери да се пренасочат от Пиринско към Пернишко. В същата посока вървят и мрачните прозрения на легионерите и семейството на Николай Чивиев. Все пак и роднини и легионери трезво отчитат, че бойната подготовка на Николай кореспондира поне донякъде и на бандита Ембака. А след като се отчете и фактът, че е абсурдно двамата да не са знаели един за друг, още по-абсурдна е тезата, че това е случаен конфликт. Тогава?!...