На 25 октомври читателите на РБ "Св. Минков" и почитателите на съвременната българска литература са добре дошли в читалнята на библиотеката. Литературният критик Никола Иванов и адвокат Хари Хараламбиев ще представят сборника с разкази "Внезапно сбогуване" от писателя Ангел Ангелов.
Ангел Г. Ангелов е роден в Пазарджик. Живее във Варна. 
По образование е електроинженер. Работил е в Девня, Радио Варна, книгоиздателство „Георги Бакалов“ – Варна, Телевизионен център – Варна, във вестници и списания. 
Редактор е в списанието за литература и изкуство „Простори“, издание на Общинския съвет – Варна.
Автор е на белетристичните сборници „Невъзможна любов“ (1984), „Оживление в мравуняка“ (1993), „Плах опит за докосване“ (2002), „Ходене по вода“ (2009), „Внезапно сбогуване“ (2018) и на романите „Закуска по обяд“ (1991), „Сутрешни залези“ (2000; II изд. – 2000; издаден и на руски от московското издателство ПоРог, 2005), „Бъдещето на отминалото време“ (2006).[1]и „Пътуването“ (2016).
Подробен очерк за творчеството на Ангел Г. Ангелов под заглавие „Благородството на издигнатия човек“ е публикуван в книгата на литературния критик Ангел Дюлгеров „Паралелни светове (Десет очерка за съвременни български писатели)“ на издателство „Славена“ (Варна, 2011).
През 2016 г. издателство „Хермес“ издава романа му „Пътуването“, а през 2018 – сборника с разкази „Внезапно сбогуване“.
Никола Иванов - също родом от Пазарджик, е публикувал десетки литературно-критически статии и изследвания в почти всички авторитетни литературни вестници и списания. Член е на СБП.
Хари Хараламбиев  е роден в град Перник. Завършил е юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Адвокатства в град Пазарджик, който смята за своя столица. Един от изтъкнатите ни адвокати в областта на наказателното право. Член на СБП.
Проф. дфн Милена Г. Кирова: "Една от най-характерните черти на литературата, която създава Ангел Ангелов, е невъзможността да се сложи ясна и лесна за дефиниране граница между реалността и измислицата, между изображението на правдоподобни събития и въобразените, абстрактно обобщени прояви на човешкото битие... Ако трябва да избера един водещ термин, с който да представя този подход, ще се спра на термина алегория... Ще припомня набързо героите в тези разкази... Пришълеца, Водача, Вещицата, Кмета, Писателя и т. н. Те откровено приличат на това, което Густав Юнг нарече архетипи на колективния човешки опит..." Проф. дфн Милена Г. Кирова; Из послеслова към книгата.

Ето какво написа  пернишката поетеса Росица Ангелова: „ Разказът "Изгубени в снега" на Ангел Ангелов и "Слепците" на Морис Метерлинк ни хвърлят в един и същ лабиринт. Движим се - невиждащи света, опипваме грапавините му, докосваме призрачните му очертания и пръстите ни се вцепеняват от студ. Копаем снежни къртичини един към друг, един през друг, един до друг... Копаем и навътре в себе си. Но срещаме ли там себеподобния свой, другия- единосъщ?! Един замръзнал свят от тунели, които не се пресичат, от стени, по които полепваме като кръстове... Защото има "всякакви видове замръзвания", но най-безпощадното от тях е самотата... А всеки от нас, както в художествена условност, е заселен тук с мечтата по възможност. Възможност за близост. Затова крещим или шепнем заедно с автора: "Хораааа, има ли вииии? Изчезваме ли вечеее...".