27-годишният Ивайло Донков стана „Гласът на България” в едноименния музикален формат на bTV.  Незрящият изпълнител победи на финала талантливата бургазлийка Kрасимира Иванова с 54% срещу 46% от зрителския вот. Варненецът си тръгна от шоуто със специална награда – 5-седмично обучение в най-престижния музикален колеж - Бъркли в Бостън. Ивайло се съгласи да даде ексклузивно интервю за „ШОУ” и да разкрие всичко, през което му се е наложило да премине, за да стигне до върха и да спечели формата.- Иво, честита победа! Ти се пребори с жестоката конкуренция в „Гласът на България“ и спечели първото място. Преди години Виктория, също от Варна, стигна почти до финала на „Мюзик айдъл“, а едно друго незрящо момиче – Богдана, спечели „България търси талант“. Тоест ти си поредното доказателство, че Господ като вземе нещо, дава друго...- При мен е малко по-различно. Господ нищо не ми е взел, а става въпрос за лекарска грешка. Не съм незрящ по рождение. Аз съм се родил в седмия месец и като са ме сложили в кувьоз, са предозирали кислорода.Това е довело до изгаряне на очитеНикога не съм виждал и съм напълно незрящ, но това в никакъв случай не ме притеснява.- Как започна да се занимаваш с музика?- В училището за незрящи във Варна, където учих до 10-и клас, имахме вокална група. И там започнаха да ме забелязват – по празници, в училищни тържества... И започнах да участвам доста често. След 10-и клас взех решение да кандидатствам в музикалното училище във Варна, където завърших „Класическо пеене“ в класа на Сийка Борисова. След 13-и клас отидох в София в Музикалната академия и там завърших „Класическо и камерно пеене“. После магистратура и така...- На какво всъщност дължиш тази победа при такава сериозна конкуренция?- Определено имаше много гласове, които си заслужаваха внимание, и всички бяхме много различни. Питаш ме на какво се дължи победата? Ами на това, че малко повече зрители са ми дали своя вот (смее се – б. а.).- Вотът беше 54 на 46% в твоя полза.- Този резултат от гласуването може би се дължи и на това, че бях себе си през цялото време на формата. В нито един момент не съм се опитвал да приема някаква роля, да манипулирам зрителя, въобще - да бъда нещо друго освен себе си. И навярно на хората това им е харесало. Не знам...- Естествено, не мога да не ти задам въпроса – усетил ли си тази, за жалост, обичайна преднамереност, когато някои хора си казват, че един човек с недъг е фаворизиран или побутнат? Мислиш ли, че именно това може да е оказало влияние на няколкото процента, които ти осигуриха първото място?- Ами аз не мога да знам кой как и защо е гласувал. Искрено се надявам да не е така. Единственото, което мога да кажа, е, че няма причина за това. Няма причина хората да изпитват някакво чувство на съжаление или... как да кажа - на състрадателност. Защото моят живот си е моят живот! Аз съм го приел такъв, какъвто е. Семейството ми ме е адаптирало много успешно в средата иза мен животът е прекрасенКакво да ти кажа... всеки има право да си мисли каквото си иска...- Беше казал, че не приемаш “Гласът на България” като състезание, но все пак на практика беше такова. Имаше ли напрежение?- Да, това ми беше проблемът до края - че не го приемах като състезание. Аз излизах като на концерт.- Кое пораждаше най-голямо напрежение?- Аз най-много винаги съм се притеснявал да не си забравя или объркам текста...- Имал ли си такива случаи?- Имал съм, но, слава Богу, хората не са го забелязвали. Аз обаче си го знам и понеже не мога да бъда прикрит, веднага ми проличава, когато нещо не е станало както трябва.- На сцената на „Гласът на България“ случи ли ти се?- Случи се един-единствен път. И то не че обърках, ами си забравих текста и затова се наложи да повторя една фраза.- Измъкнал си се майсторски...- Хора, които знаят въпросната песен, са усетили, но аз се старая да не спирам, когато се случи така.- А допускаш ли, че може да си спечелил зрителите именно с това, че не си се натягал, нямал си прекомерна амбиция и не си приемал формата като състезание?- Не искам да звучи клиширано, но аз влязох в този формат заради семейството си. Ако искам да изляза напред и да стане нещо от мен, то не е само за да радвам хората, които харесват гласа ми, а това е моят начин да се отблагодаря на семейството си за всичко, което са направили и продължават да правят за мен. Това да виждат, че аз вървя напред и се боря - това за тях е много!Не се стремя към някакви победи, към някаква слава или пък към някакви си много пари, които няма да знам какво да правя... Дори когато ме срещат хора по улиците и усещам по тона им усмихнатите им лица - това изпълва целия ми ден. За мен това е достатъчно!- Направи ми голямо впечатление това, което каза - че не се стремиш към слава, нито към много пари, защото няма да знаеш какво да ги правиш. Не са ти нужни ли?!- Абсолютно! Ако ги имах, бих бил добър дарител.Аз не съм човек за много париНа мен ми трябват само за нормално съществуване, а в моя случай това не са много пари, така че...- Значи все пак допускаш, че точно тази скромност, това ненатягане, не „на всяка цена“, са ти помогнали да стигнеш върха в „България търси талант”?- Аз лично бях много изненадан, защото мислех, че на публиката й харесват хора, които, излизайки на сцената, вдъхват увереност и самочувствие. Хора, които демонстрират, че знаят какво правят. А аз далеч не излъчвам нито едно от тези неща. Лично моето наблюдение е, че факторът „увереност“ въобще не е сред силните ми черти.- Но сякаш има някакъв чар в това, не мислиш ли?- Може би да. И останах много изненадан, че на хората непринуденото поведение повече им харесва.- А имаше ли хора сред другите състезатели, които пък искаха на всяка цена да спечелят?- Ясно някой да го е заявил - аз не съм чул. Обаче имаше хора, които усещах, че са с тази нагласа. Надявам се да не искаш да ти кажа точно кои са...- Но нали разбираш, че такова нещо не се заявява? Никой няма да каже: „Искам да смачкам всички ви и на всяка цена да победя!“.- (смее се – б. а.) Да, но на двубоите бяха излъчили как едно момиче казва на друго: „Приготви се, защото това ти е последното излизане на тази сцена!“. Естествено, така стана, че точно тази, която го каза, отпадна. Имаше, имаше амбиция в участниците, не мога да кажа, че е нямало... И - нормално. Нищо не трябва да е на всяка цена и това трябва да ни е ясно на всички. И тези, които го чувстваха така, с тях си бяхме близки. Нали знаеш - хората се усещаме...- Ти се сближаваш лесно с хората, общителен си. Но имаше ли и такива сред участниците, които се дразнеха от теб?- Имаше хора, коитостояха настрани от мен...Не знам поради каква причина, но ги имаше. Това е нормално, като се замислиш - хора сме в крайна сметка.- В това трудно и напрегнато състезание кое те крепеше теб?- Хубавата музика! Особено в един случай – по време на великденския концерт на 6 май, когато трябваше да изпея „You Rase Me Up”. Не бях чувал тази песен дотогава, тя ми беше препоръчана лично от Слави Трифонов. Много му благодаря за този избор – колкото ми беше трудно, толкова ми беше хубаво, защото песента е страхотна. Това ми остана като един от най-приятните спомени от формата. И определено ще продължа да я пея и в бъдеще... На Браян Адамс песента ме затрудни най-много, и то не за друго, ами защото имаше много текст – два куплета, които бяха много чувствени. И понеже се редуват някои неща, ми беше много трудно да запомням кое след кое следва.- Ти спомена, че песента, която написа Миро за теб, не си я усетил много добре.- Да, защото я научих в последния момент и веднага трябваше да я изпея. Стана малко машинално. То даже си и пролича, защото имаше доста нестабилни моменти в изпълнението. Но да се надяваме, че за в бъдеще ще стане добре...- Казвал си, че не помниш кой пръв те е поздравил след спечелването на състезанието. А чий поздрав беше най-запомнящ се? Кой те трогна? На кого се зарадва най-много?- Имаше някои от участниците, от които усетих искрено поведение – това бяха Вася, Сашка, Тодор и Христо.- Впечатли те това, че те като конкуренти признаха твоята победа и ти стиснаха ръката?- Нали знаеш - можеш да поздравиш човек по хиляди начини. Но начинът, по който го направиха те... Усетих ги много близки... Хубаво ми беше.- А вярно ли е, че е имало момент, в който си изгубил гласа си?- Имаше такъв момент, но не го изгубих, а просто бях настинал. И естествено, бяха написали: „Ивайло Донков остана без глас!“. Това не е вярно! Просто някаква настинка ме беше хванала, но, слава Богу, беше в периода, преди да започнат живите концерти. Обаче като участвах в „Нека говорят с Росен Петров“, ме накараха да изпея нещо. И тогава аз им казах, че не ми е добре гласът, и така... Веднъж като тръгне, знаеш какво става...- Сравняват те с Андреа Бочели, но ти в едно интервю казваш: „Всеки си има свой път“. И все пак - според теб твоят път има ли нещо общо с неговия?- Честно да ти кажа, аз не съм отделял толкова време, за да изследвам достатъчно добре неговия път, за да ти кажа с точност дали има нещо общо с моя. Може би единственото, което имаме общо, е, че и двамата сме незрящи. И че сме добре приети от хората...- Определено ти си индивидуалност – към това се стремиш, и то си личи. Радва ли те или те дразни тази аналогия, която правят с теб и Бочели?- Заемам някаква средна позиция – нито ме радва, нито ме дразни. По-скоро ме кара да си задавам въпроса: „Какво още ми липсва?“, за да придобия аз своя собствена индивидуалност и хората да престанат да ми лепват някакви етикети. Например изпял си някоя песен на Андреа Бочели - и ставаш „Българският Андреа Бочели”. Изпял си на Стиви Уондър - и ставаш „Българският Стиви Уондър”. Явно хората имат нужда от това - да съпоставят с някого нещата.- А ти не искаш да те сравняват с никого?- Не - искам да съм си аз! Явно има още вода да изтече, за да придобия собствения си стил...- Ти изпълняваш старинна, барокова музика и може би тук има някакво сходство между вас с Бочели?- Лично според мен той прави доста модерна смесица на класическия начин на пеене, по-осъвременен е. Не мога да нарека неговото пеене чисто оперно пеене. Както всъщност и аз –моят глас не е оперен, а камеренИма разлика. Защото веднага гръмнаха медиите за моето „чисто оперно пеене”. Явно те не са ходили на опера, защото това, което се писа, не е така. Така че може и да имаме нещо общо от тази гледна точка...- Добре, а интересно защо, когато в днешно време хората се стараят да създават по-комерсиална музика, ти залагаш на барокова и старинна музика, а това може би не е толкова апетитно, ако мога така да се изразя?- Да, разбирам, обаче нямаш представа как реагират хората на тази музика! Аз пея доста често на концерти в католическата катедрала „Св. Йосиф“ в София. Хората имат нужда да се обърнат към себе си в тези времена, за да могат малко или много да намерят нещо, за което да се хванат и да се смирят. Мирът е това, което ни липсва в момента.- За теб религията явно е много важна...- Не знам дали самата религия или потребността ми да вярвам в нещо хубаво, в нещо добро. Не мога да кажа, че съм някакъв фанатик, който всяка неделя примерно ходи на църква, пали свещи... Просто аз знам, че Бог си е в мен и ми помага. Това е. Не мога да го обясня...- С кого ти се иска да направиш дует?- С Орлин Горанов!- Какво следва оттук нататък? Спечели обучение в Бъркли...- Да, но по всяка вероятност това ще стане следващото лято, тъй като аз имам една перспектива пред себе си, за която не искам да говоря, но е също много важна за мен. Това е предварително поет ангажимент, а периодите просто съвпадат. Наградата важи и следващото лято, така че аз ще се възползвам от това...- Разкрий малко, загатни ни с какво е свързан другият ти проект?- Със здравето ми е свързан, или по-точно ще бъде - в началото на август.- За очите ли става дума?- Здравословен проект, но не искам да коментирам в детайли (усмихва се – б. а.)...- Добре, ще те питам така: има ли шанс да прогледнеш?- Ами това смятам да разбера през август... Защото още не знам със сигурност. Просто отдавна не съм правил прегледи (усмихва се – б. а.)...- Чудесно би било, ако има някакъв начин това да се случи!- Ами да, но аз за това не искам да говоря още, защото... После ще мога да говоря...- Дай Боже да заминеш за Бъркли прогледнал...- Да...- А в какво ще се изразява обучението ти там?- Става дума за 5 седмици, в които ще има обмен на музикална култура между изпълнители от 10-15 страни. Ще бъде под формата на музикални кръжоци, минилекции... Не знам какво точно ще включва, но ще бъде с практическа насоченост.- Стремиш ли се вече към голямата, международната сцена?- Не, аз искам, ако е възможно, да си остана в България.Това ми е на мен проблемът - че искам да си остана тук...Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ/БЛИЦ