Докато cc, икономическата звезда на блока Полша е по-далеч от всякога от присъединяване, коментира „Политико“.

Очаква се днес – 4 юни, Европейската централна банка (ЕЦБ) да разреши на България да стане 21-вата страна в еврозоната от началото на 2026 г.

Въпреки вътрешнополитическите си разногласия, България отдавна показва ангажираност с присъединяването към единната валута, като обвърза собствената си валута с еврото още през 1999 г., участва в банковия съюз от 2020 г. и се увери, че е покрила всички изтощителни икономически критерии, за да стане член.

Но докато България се напъва да се присъедини към клуба, един участник, който всички биха приветствали – Полша, изглежда няма интерес да го направи. А след победата на десния националист Карол Навроцки на президентските избори в страната перспективата Полша да се присъедини към клуба в скоро време изглежда далечна.

Полша има три десетилетия на постоянен икономически растеж. Нейният фондов пазар е в подем. Ръстът на брутния ѝ вътрешен продукт от 3,2 % през тази година според прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) надхвърля този на еврозоната от 0,8 %. Но въпреки това заявеното от нея намерение да се присъедини към еврозоната не върви наникъде.

Въпреки че за страните от ЕС е задължително да полагат усилия за присъединяване към общата валута, Полша не крие, че не желае да се присъедини. Дори след като през 2023 г. страната си възвърна проевропейското правителство под ръководството на Доналд Туск, слагайки край на 8-годишното управление на националисти, новата власт все още заявява, че не е готова да се присъедини към еврозоната, коментира „Политико“.

С Навроцки като президент тази перспектива е още по-слаба. Навроцки е против присъединяването на Полша към еврозоната, като миналия месец заяви в публикация в X: "Аз лично съм против премахването на полската валута. Гласуването за мен е и гласуване за полската злота и нашия суверенитет".

Адам Глапински, управителят на Полската централна банка, отдавна се противопоставя на приемането на еврото в страната. Като президент Навроцки ще има право да назначи наследника на Глапински, когато мандатът му изтече през юни 2027 г., което означава, че той може да затвърди евроскептицизма в банката за още 6 години.

Освен това Навроцки ще има право на вето върху законодателството - инструмент, който вероятно ще използва, за да попречи на либералното проевропейско правителство на министър-председателя Доналд Туск, което не разполага с мнозинство от 3/5 в полския парламент, за да преодолее ветото. Туск вече свика парламентарен вот на доверие към правителството си поради опасения, че Навроцки ще използва президентския пост, за да блокира вътрешната програма на кабинета. /Източник: БТВ