Пернишката етноложка Цветана Манова,  която е потомка на преселници от гръцкото село Крушево, събра в книга историите и сълзите на нейните предци. Книгата „Сълза вместо песен“ вече е на пазара.Авторката е събрала огромен исторически материал за трагедията, сполетяла нашите предци, принудени да напуснат родното си място, подгонени от войните. Публикувала е и спомените на потомци на бежанците от село Крушево, останало в пределите на съседна Гърция. Манова посветила на новата си книга е посветила месеци труд.„Едва преди няколко години ние, потомците на на бежанците, минахме за първи път по тъжните пътеки на Славянка /Али ботуш/ и Сенгелска планина, които са ги изпратили в последния им път към България, и спряхме сред скалите, където старите крушовлии са обръщали сетен поглед назад към родното си място, знаейки, че никога вече няма да се върнат. Много отдавна някой от нас, децата на тези горди и достойни несретници, трябваше да напише книжцица за това сакрално, където са бродили Яне, Гоце и Яворов и където всеки камък пази спомена за откъсването на тази необикновена земя от тялото на България. Закъсняхме...“, пише авторката.Днес някогашното българско село Крушево е с гръцко име Ахлодохори, потомците на някогашните му жители могат да дойдат при старите огнища, но вместо песен, ще проронят сълза. Избягалите от родното място крушовлии са се заселили в селата около Свети врач /Сандански/, Мелник, Петрич, Горна Джумая /Благоевград/, Пловдив. Потомците им и днес са там, където дедите им са свили ново гнездо.„Сълзи вместо песен“ е книга, събрала не само сухите факти от историята, но и болката и сълзите на принудените да оставят родното място и да потърсят убежище в майката родина, фолклорът и обичаите им. Посветила я е на бежанците от Крушево, Валовищко, които „оставиха рождените си люлки там, а гробовете си - тук“.