Как изглежда борбата с рака на гърдата, много добре знае и баба Златка от село Светозар.  "Аз съм родена през петдесетте години и като момиче ходих често да бера царевица, пише БЛИЦ. 

Имахме една крава и много едър рогат добитък, сено кола, не можех да спася себе си, нито който и да е, за да отида на лекар.

През 1986 г., когато бях малко повече от 30, единият ми син беше пети клас, а двамата близнаци във втори, наистина боляха ме гърдите и аз трябваше да отида в болница. Лекарят ми каза, че животът ми е в опасност. Отрязаха ми едната гърда. След операцията, аз отидох на химиотерапия. Ходих много пъти, накрая почувствах подобрение. 

Изминаха години и аз съм свикнала да работя, винаги трябва да работя, за да оцелявам. Болеше ме пак, другата гърда. Отидох на лекар-Злото! Отново трябва да се реже! Моите три деца още имат нужда от мен. Поотраснаха, но майчицата си им трябва, не мога да ги оставя така. Съпругът ми продължи да пе,все е с бутилка ракия в ръката си. 

Един от близнаците ми каза: "Татко беше пиян снощи и на реката каза, "Ще убия майка ти! Мамо, наистина ли ще умреш? ". Сърцето ми се къса, но какво да правя. Трудно е на сърцето ми. Аз отивам в болницата, а мъжът ми, пиян и безсрамно вика след мен: "Ако ти отрежат и другата цица, не се връщай у дома. За какво си ми! ". Замълчах си, а ме ядеше отвътре! Имах чувството, че бях осъдена преди още да съм "обвинена" всеки път, когато говореше така. О, и ето ме издържах и другата операция. Вече от нищо не ме е страх. Сякаш някаква сила е в мен и ме държи.

Един от близнаците се ожени рано. Тя е много по-възрастна от него. Жена му роди и веднага го остави на нас и си тръгна. Още по-голямо бреме за всички нас. 

Отново имах операция през 1988. За щастие, не беше злокачествена. Е, има нещо, което ме държи в живота ми! Тук в продължение на повече от 25 години, съм така, още съм жива.  Съдбата ми е такава от раждането съм с тежест и болка, съпругът ми не беше правилната помощ, отне го ракията, и мъката си открадна от мен и децата. Но, това е, което съм аз! Човек трябва да живее!".