Напоследък в нашата страна доста зачестиха случаите и скандалите с умъртвяване на животни, пораждащи широко обществено недоволство и напрежение.

 На практика в последните 5-6 години ежегодно у нас се констатира нова, екзотична или малко позната за специалистите болест. Често щетите са значителни, не само поради преките, но и поради косвените загуби, които търпи националното стопанство. Страната преживя епидемии от шап по дивите чифтокопитни животни, шарка по овцете, нодуларен дерматит при говедата, син език по дребните и едри преживни животни и епидемия от птича инфлуенца (птичи грип), която буквално унищожи водоплаващото ни птицевъдство.

 Сега ни сполетя нова болест - чума по дребните преживни животни. Говори се, че идва нова, още по-опасна - африканската чума по свинете. Нейното проникване би имало катастрофални последици за родното свиневъдство.

Защо се случва всичко това? Къде се крият причините?

Наистина ли сме безсилни като държава да се справим с тези предизвикателства?Къде, в тези ситуации, е Европа?Достатъчна ли е нейната подкрепа и изобщо има ли такава?

Във връзка с настоящата епидемия от чума по дребните преживни животни обяснението на официалните ветеринарни власти за предприемане на крайните мерки, свързани с изтребление на цели стада, е спазването на закона. Така и трябва да е. Законите са за това - да се спазват. Законите обаче се пишат за и в полза на хората и обществото.

Очевидно е, че държавата, в лицето на Министерство на земеделието и храните и Българската агенция по безопасност на храните, за пореден път не успява да се справи адекватно със ситуацията и да защити българския национален интерес,пише в документ,разпространен от централата на ПП АБВ до медиите.

На преден план излизат няколко важни въпроса, които търсят своя  отговор:

• От колко време официалните ветеринарни власти са знаели за наличието на това заболяване в съседна Турция?
• Какво е предприето, за да се опази поголовието в страната и особено животните в най-застрашените райони на Бургаска, Ямболска и Хасковска област?
• Рисковите погранични региони осигурени ли са с достатъчно ветеринарни кадри и ако не са - кой носи отговорност за това?
• Наличните ветеринарни специалисти, особено в рисковите региони, имат ли достатъчна теоретична и практична подготовка за това и други екзотични заболявания? Кой, кога и как обезпечава тяхната допълнителна подготовка, при положение, че болестта е малко позната и малко изучавана у нас?
• Запознати ли са фермерите с рисковете от проникване на това и други сходни заболявания? Каква е системата за осигуряване на такава подготовка?
• Логично следва въпроса - къде е мястото и каква е ролята на Центъра за оценка на риска по хранителната верига като спомагателен орган на МЗХ след като в Турция са установени 700 огнища на чума по дребните преживни животни? Ако болестта там е установена преди 3-4 години мерките не трябваше ли да бъдат "железни"?
• Каква е била позицията и в какво се изразява конкретната помощ, която България е получила от европейските институции по отношение на това заболяване, което години наред е на външните граници на ЕС?
• Как БАБХ и МЗХ оценяват ситуацията с идентифицирането на животните в тези райони, а и в цялата страна? Вярно ли е твърдението, че близо ¼ от животните не са идентифицирани? Ако е така - как на практика експертите от БАБХ и практикуващите ветеринарни лекари изпълняват иначе ясно разписаните мерки за надзор на заразните заболявания?
• Гарантира ли БАБХ, че в застрашените региони, в т.ч. в селищата от 20-километровата сентинелна зона не е извършван нелегален внос на живи животни? Как агенцията оценява изпълнението на надзорните програми?
• Може ли БАБХ да гарантира, че в страната няма нелегален внос на биопродукти, в т.ч. и на ваксина срещу това и други сходни заболявания?
• Как, кога и от кого в конкретния случай са получени пробите за лабораторни анализи?
• Имат ли достатъчно опит и квалификация нашите диагностични лаборатории? Кой и как определя нивото на тяхната готовност?
• В конкретния случай - по какви критерии чиновниците от БАБХ са преценили достатъчността на лабораторните тестове като специфичност и чувствителност, за да предприемат изпреварващо налагане на изтребителни действия спрямо животните в засегнатите стада и стадата около тях?
• Как администраторите от БАБХ ще обяснят почти тоталното отсъствие на клинични признаци при животните от набедените стада ако действително при лабораторните изследвания е доказан вирусът, причиняващ болестта, респ. наличието на активна инфекция?
• Защо преди определянето и налагането на тежките мерки, предприети за овладяване на ситуацията не е използван експертния капацитет и потенциал на всички специалисти от страната? Кое налага неглижиране мнението на учените от висшите ветеринарни училища и от БАН, както и на изследователи и учени, преминали в пенсия, но с достатъчно опит и познания?
• Защо не е потърсена незабавна експертна помощ от най-добрите европейски специалисти - епидемиолози, вирусолози и инфекционисти, при положение, че заболяването за първи път се установява в страна от ЕС?
• Как БАБХ и МЗХ оценяват собственото си поведение пред обществото от гледна точка на неговата информираност, разяснителни действия, работа с институциите и неправителствените организации?

 Най-общи изводи:

• Перманентното състояние на „епизоотично неблагополучие“ на нашата страна в последните години налага спешна преоценка на досегашните политики на държавата в областта на земеделието и в частност - контрола на болестите по животните.
• Честото избиване на големи животински популации по причина на проникнали в страната заразни заболявания създават в част от обществото усещането за експертна безпомощност на ветеринарните специалисти и недоверие към професията на ветеринарния лекар. Това е тотално разминаване със състоянието на проблема в развитите страни.
• Твърде често се налага мнението сред хората за закъснели или неадекватни действия от страна на институциите.
• Като изключително слаба може да се оцени работата на БАБХ по отношение информираността на обществото, особено по въпросите, свързани с ангажираността на фермерите и дребните собственици на животни с мерките по недопускане поява и разпространение на опасни болести.
• Крайно незадоволителни са резултатите от изпълнението на програмите за надзор на заразните заболявания. Необходимо е цялостно преосмисляне на политиките и действията в това направление при пълна ангажираност на централната държавна и местните власти.
• Крайно наложително е да се засили присъствието на държавата в най-рисковите региони чрез стимулиране ангажираността на държавните ветеринарни органи по места по всички възможни пътища.
• Трябва да се пренасочат действията на официалните ветеринарни институции от посока потушаване на вече възникнали ситуации към мерки за тяхното предотвратяване.
• Крайно недостатъчна се усеща в обществото съпричастността и конкретната помощ на ЕС и неговите институции при подобни ситуации. Необходимо е правителството да преосмисли действията си в това отношение и да провокира незабавна ангажираност на ЕС.
• Като първостепенна задача на правителството трябва да стане ангажирането на европейските институции към гарантиране на здравното осигуряване на продуктивните животни от районите на външните граници (особено от юг-югоизток) като елемент от общоевропейската сигурност.
• Правителството трябва да има последователна и адекватна политика по отношение опазване на поголовието от животни в районите на Странджа-Сакар и Източните Родопи, като елемент от една модерна регионална политика.
• Трябва незабавно да се сложи край на политиката на обърнат гръб на държавата към интересите на българските фермери и животновъди, особено в пограничните райони.
• България не бива повече да калкулира загуба на доверие в държавността. Липсата на подкрепа, човешко отношение и съпричастност към мъката на хората, за които животните са основен поминък, са белег на тежка държавническа инсуфициентност.

ПРЕПОРЪКИ:

• Бърза намеса на евродепутатите и налагане на специфична политика на Европа за подобряване на профилактиката в рисковите страни на ЕС, граничещи с приносители на опасни заразни заболявания по животните.
• Обезпечаване на граничните райони с официални ветеринарни лекари и технически персонал за изпълнение на мероприятията от държавната профилактична програма.
• Обезпечаване от страна на ЕК и ЕС на външните граници на ЕС с хора, средства и техника.
• Преобразуване на БАБХ (Българска агенция по безопасност на храните) в БАЗЖБХ (Българска агенция по здравеопазване на животните и безопасност на храните) и засилване дейностите по профилактика и здравеопазване на животните.
• Създаване на специален фонд „Зоопрофилактика“, който да се ползва изключително за превенция и контрол на опасни заразни заболявания по животните.
• Ясна, адекватна и справедлива компенсаторна политика към гражданите.
• Засилване на граничния ветеринарен контрол.
• Разработване и въвеждане на програма за допълнително обучение на ветеринарните специалисти по проблемите на екзотичните болести по животните.
• Разработване и незабавно въвеждане в изпълнение на Програма за информираността на фермерите и дребните собственици на животни по опасните за тях болести .
• Увеличаване на рисковата гранична зона от 20 на 40 км.
• Свикване на КСНС при президента.