8,2 млрд. лв. за капиталови инвестиции залага правителството, за да постигне “бюджет на растежа” за 2022 г. Това означава, че инвестициите от държавния сектор ще бъдат 5,8% от БВП за разлика от миналата година, когато процентът беше 2,9. Дефицитът без ковид мерките ще е 2,5%, а с тях - 4,1. Това означава, че изцяло се финансират инвестициите - без тях излишъкът в бюджета е 1,7%. Това заяви министър-председателят Кирил Петков след заседание на Министерския съвет, на което правителството одобри проекта на бюджета, пише Lupa.bg

Публичните вложения ще бъдат подкрепени от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това финансиране ще стимулира и частните инвестиции. Те ще нарастват и поради подобрение на очакванията, свързани с намаление на несигурността сред икономическите агенти и повишеното търсене, прогнозира правителството.

Освен в инфраструктура обаче ще се инвестира и в човешки капитал, изтъкна Петков.

За първи път ще има безплатни детски градини и ясли от април, заделени са допълнително и 70 млн. лв. за изграждане на детски градини. Възнагражденията на учителите ще достигнат до 125% от средната работна заплата. Освен това няма да има нито един пенсионер, чиято пенсия ще е под линията на бедност.

Всички ковид мерки, както и тези за компенсация на високите цени на тока се запазват в следващите поне 6 месеца.

“Този бюджет показва коалиционните партньори и техните политики в реални цифри”, обобщи премиерът.

Очаква се брутният вътрешен продукт да достигне 143 млрд. лв., а реалният растеж - 4,8%. Коефициентът на безработицата трябва да падне до 5%, но средногодишната инфлация ще се повиши до 5,6 на сто, като в края на годината ще се забави до 3,1%.

По думите му отсега нататък правителството няма да плаща за пътен ремонт или строителство само на база на представени фактури, а това ще става едва след проверка на качеството на извършената работа.

Петков засегна и харченето за отбрана, което занапред няма да е просто за “безцелно” купуване на нова техника, а ще се фокусира върху запълване на дефицитите.

По повод на възникналия спор между финансовия министър Асен Василев и работодателите, след като вицепремиерът нарече част от тях некадърни, Петков призна, че държавата наистина не е ефективен работодател, но в коалиционното споразумение са заложени мерки за справяне с проблема. Но коментарът на Василев също бил ясен - 710 лв. е най-ниското ниво на минимална заплата в ЕС.

В същото време продуктивността на българските работници е малко над 50% от средноевропейската, а сегашната минимална заплата е по-малко от 27% от средноевропейската.

“Това означава, че средно нашите работници са по-продуктивни, отколкото им се заплаща. Което означава, че най-вероятно се правят грешни решения във връзка с капиталовите инвестиции”, обясни Петков. Но подчерта, че роля играели и корупцията и неефективната съдебна система.

Междувременно финансовото министерство оповести, че очаква 940 млн. лв. излишък по бюджета, през януари. За сравнение през януари миналата година той беше двойно по-малък - 409,7 млн. лв.
Приходите, помощите и даренията са нараснали с 16,5% за година.