Работодателите да предоставят пълна информация за всички доходи от трудови правоотношения, които са освободени от облагане, предвиждат промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, качени за обществено обсъждане.

Липсата на информация за част от доходите ще създаде предпоставки за неравнопоставеност между лицата при определянето на разполагаемия им доход във връзка с бъдещото им подпомагане, за целите на което се събира тази информация в НАП, обясняват вносителите на промените от Министерство на финансите.

Според тях в практиката често се констатират случаи на отклонение от данъчно облагане чрез изплащане на част от възнаграждението под формата на "необлагаем доход“ (напр. под формата на командировъчни пари), а в други погрешно даден доход се третира като необлагаем, защото е "разход“ за платеца.

Информацията за доходите от наем, която се събира в момента със справка за предоставяне на информация за изплатените през годината доходи и удържаните данък и задължителни осигурителни вноски, ще се събира единствено с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, предвижда още законопроектът.

Със законопроекта се предлага разширяване обхвата на определението "трудови правоотношения“, като към тях се причислят и тези, при които няма сключен трудов договор.

Предложението е във връзка с "прикриването“ на трудови правоотношения под формата на граждански договори, с които се укрива действителният размер на облагаемия и осигурителния доход, като внесените в бюджета данък и осигурителни вноски са в по-нисък размер. В практиката много често правоотношения, които имат всички характеристики на трудовите, се прикриват като с лицата се сключват граждански договори.

По този начин се ползват нормативно признати разходи при формирането на облагаемия доход, а също се внасят задължителни осигурителни вноски в по-нисък размер. Съдебната практика не допуска органите по приходите да квалифицират един договор като трудов, дори да са налице всички характеристики за това, което води до отмяна на актове, посочват от финансовото министерство.

Промените трябва да влязат в сила от 1 януари 2024 година, пише Паритени.бг

Предлага се и освобождаване от облагане на доходите от предаване на отпадъци на вторични суровини.  В момента доходите на такива физически лица   се облагат с окончателен данък, удържан при източника от платеца на доходите.

Данъчното облагане беше въведено от 1 януари 2012 г. като мярка за по-ефективен контрол върху дейността, свързана със събирането на отпадъци. През последните няколко години настъпиха съществени промени в екологичната политика на Европейския съюз и постигането на екологичните цели, изисква въвеждането на нови икономически и финансови мерки и инструменти, като едновременно с това трябва да бъдат премахнати всички бариери, които биха били пречка за постигането на целите.

Друга промяна ще стимулира потребителите да изискват издаването на фискален или системен бон. Затова се предлага данъчно облекчение за приспадане от общата годишна данъчна основа на 0,5 на сто от платения данък върху добавената стойност, но не повече от 100 лв. месечно, съгласно данните от фискални и системни бонове, регистрирани в Националната агенция за приходите.

Целта е да се да се постигне по-висока степен на изсветляване на някои сектори, както и да се повиши събираемостта на приходите.

Проектът предлага създаване на регистър към Изпълнителната агенция по горите, в който ще се вписват изкупуващите диворастящи лечебни растения, гъби, вкл. трюфели, плодове и др. Вписването в регистъра ще е условие за извършване на дейността. Така съответните административни органи ще могат да идентифицират лицата, които изкупуват съответните продукти и ще получат възможност да осъществяват подходящ, включително данъчен контрол, върху дейността им.

За да се регистрират те трябва да бъдат търговци по смисъла на Търговския закон и да не са в процедура по ликвидация, да не са обявени в несъстоятелност и да не са лишени от правото да упражняват търговска дейност, т.е. обстоятелства, чието отсъствие е условие за нормална търговска дейност.

С промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предлага да не подлежат на принудително изпълнение трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията - в общ размер до минималната работна заплата месечно. За доходи от трудово възнаграждение принудително изпълнение не се насочва и за петдесет на сто от разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата.“, пише още в проекта. /Източник: Дарик